Скъпи приятели,

както вече обявих, традиционната награда за хилядния глас, този път бе спечелена от блогъра an2. След кратка кореспонденция с него получих следното лично съобщение.

Здравейте,

Слуховете, които се носят за вас, гласят, че от всичко най-обичате да анализирате себе си.
http://an2.blog.bg/zabavlenie/2010/02/05/samo-za-ceniteli.487256

Моля, чувствйте се свободен да се отприщите.

Трябва да призная, че това лично съобщение носеше голяма доза истинна информация за мен, така че с интерес се впуснах в проучването на този постинг, който обещаваше по някакъв начин да бъде свързан с мен. И наистина, ако в природата съществува нещо, което наистина да възбужда в крайна степен моето любопитство, то това нещо съм самият аз.

Преди да започна задълбоченият анализ, ще си позволя, за ваше удобство да публикувам тук целия въпросен пост:

Само за ценители

Внимание! Само за ценители!

(т.е. по-умните от вас )

*
*
*
Съвсем случайно и напълно без да искам попаднах на един напълно неразбираем за мен текст:
http://baletlnetpepas.blog.bg/drugi/2010/02/05/uchtivost-i-blagovyzpitanie-ili-edin-chovek-koito-ne-se-sram.487084

След като отворите линка, ще разберете че е абсолютно разбираемо да не разбирате нищо от сложните като лабиринт писания на великия съблогър. Не веднъж и дваж е ставало ясно, че и той самия рядко си ги разбира, ноооо така казват, е необходимо да списват интелектуалците своите свъхгениални хрумвания. (Хм, тук е мястото да си помислите, дали разбирате какво ви пиша аз. Хах)

Та, чета аз, чета, чета и все нещо ми убягва: какво е искал да каже автора с това "ляв блогър" и това" десен блогър"? Хайде, за него се говори отдавана , че  е "ляв", ама пък кои са тогава "десните"?
Много ми беше трудно, но накрая мисля, че разбрах какво всъщност е да си "десен" напоследък.
Да, ето, убедете се сами с клипа на тази невероятна група.

Постът завършваше с клипа на Skunk Anansie – Lately, който ще поставя в края на настоящия анализ.

Още тук следва да отбележа, че клипът не е случайно подбран ( за разлика голяма част от песничките, които блогърите публикуват), а напротив, той е изключително важна част, допринасяща за разбирането на текста представен ни от уважаемия блогър. В този смисъл, препоръчвам за разбирането на поста, а и на настоящия анализ клипа да се изгледа.

Още нещо, текстът прави препратка с линк към един мой пост, с който представих на многоуважаемото блогърско общество лекцията на Славой Жижек – Учтивост и Благовъзпитание в служба на съвременната идеология, така че за още по-пълното разбиране на написаното препоръчвам любопитните блогъри да прегледат и този пост заедно с прикачените клипове. В случай, че тези препоръки не бъдат изпълнени, то напълно възможно е настоящия текст да остане една енигма.

Както и да е! Доколкото настоящата награда се дава на спечелилия блогър, а не на другите, то вярвам an2, или както още е популярна Анчето, ще разбере всичко, което съм написал, въпреки че самата тя заявява, че текстовете написани от мен са “напълно неразбираеми” за нея. И ето от тук смятам да започна своя анализ:

“Разбрала ли е Анчето моят пост или не?”

Експлицитният отговор е: Не! Не е разбрала. Самата тя ясно заявява това на няколко пъти: “...попаднах на един напълно неразбираем за мен текст...”; “...ще разберете, че е абсолютно разбираемо да не разбирате нищо...”; “...и той (Аз – бел. моя) самия рядко си ги разбира”; “...чета, чета и все нещо ми убягва”. Следователно, на четири места блогърът открито казва, че не разбира какво съм написал.

Все пак, приятели, ако сте гледали лекцията на Жижек, то тогава за вас е съвсем ясно, че в днешния свят, експлицитното твърдение твърде често се комбинира с имплицитни (скрити) знаци, които показват нещо съвсем различно от твърдяното. В конкретния случай, знаците, които Анчето ни оставя показват съвсем ясно, че тя не просто е изгледала цялата лекция на Жижек и не просто е прочела целия текст, който съм написал, а и доста добре е успяла да разбере и него и мен – факт, за който най-сърдечно й благодарим.

Кои конкретно са тези знаци:

1. Стила на поста на Анчето е подигравателен. Смятам, отново, в подигравката й се откриват двете нива – външно и вътрешно.

Външно, очевидно тя се подиграва на мен. Тук са ироничните подмятания: “великия съблогър”; “така казват... списват интелектуалците своите свъхгениални хрумвания”, както и играта на думи с лявата ми сексуална ориентация и левите ми политически възгледи. Да, съвсем очевидно, блогърът се подиграва на мен.

Но дали се подиграва само на мен? Нека да прочетем внимателно изречението, което е сложила в скоби: (Хм, тук е мястото да си помислите, дали разбирате какво ви пиша аз. Хах)

Хах, сигурни ли сте, че разбирате какво ви пише an2, приятели?

Тук е моментът да помислим малко повече за природата на подигравката. Подигравката, в своя чист вид е игра с неразбирането на другия. Игра, при която подиграващия се възползва от невъзможността обектът на подигравката да разбере истинското значение, истинското съдържание на думите. Дали всъщност Анчето не се подиграва на тези, които в един глас започнаха да й припяват, че поста на Балетлнетпепас е неразбираем? Или пък на тези, които се подадоха на уловката за политическото деление “ляво – дясно” и започнаха яростно да защитават дясното и да оплюват лявото? Дали всъщност това не е игра между Анчето и мен, за да се подиграем на вас?

И вижте колко интересно, когато обявих спечелилия наградата един анонимен написа: “що ли не се учудвам....ти е тя и тя си ти”. Дали пък той не е прав!?

Може, Интернет е измислен, виртуален свят, в който всичко е възможно – дори и най-чистите спекулации.

Но, за да не се превърне и този пост в една чиста спекулация, предлагам да продължим със знаците на Анчето.

2. Втория, особено важен знак, че Анчето добре е разбрала написаното от мен и казаното от Жижек е поставеният в края на поста клип на Skunk Anansie – Lately (мисля, тук е моментът да си го пуснете и да се запознаете по обстойно с него).

Вижте само как е представен клипа: “Много ми беше трудно, но накрая мисля, че разбрах какво всъщност е да си "десен" напоследък”.

С това изречение тя казва: Поста не е за Балетлнетпепас, поста е за вас, тези които умират да се наричат “десни”. Тези, със застиналата в гримаса усмивка. Самодоволната средна класа, чиято убеденост в собствената правота не може да бъде разколебана нито от нищо - пожар, убийство, метеорит!

““Десен” напоследък” е спрялото да разсъждава човешко същество, което не се променя дори изправено пред катастрофа защото знае, че

ТАКА ТРЯБВА!

Благодаря за вниманието

Балетлнетпепас