Скъпи приятели,
вчера посетих един особено близък човек. Говорехме си дълго, гледахме един филм и накрая влезнахме във ваната. Там продължихме да си говорим.

"Извади тапата" - помоли ме той - "иначе ваната ще прелее, когато влизам!"

"Няма да прелее! Влизай спокойно! Аз съм мъжът и аз разбирам от вани!" - придадох тежест на думите си.

Все пак, тъй като нося в себе си комплекса на несигурността извадих тапата,  оставих водата малко да се отече и след малко я върнах на мястото си, мърморещ, че по силата на своята природа, мъжът разбира a priori кога една вана ще прелее и кога не.

Докато мърморех усетих как палеца на крака на този близък човек ненадейно се е промушил между краката ми и с една особена нежност ме докосва там, където анусът и членът ми се събират.

Примижах и се унесох.
"Ах, колко лесно се притъпява мъжката ярост" - помислих си, докато слушах клокочещия звук на водата.Заслушан в него, сам се превръщах във вода и се отичах през бездната на канала...

"Канала ли?!!" - сепнах се изведнъж - "че как ще се оттичам, след като току що го запуших?"

Пипнах под себе си. Нежното пръстче се беше превърнало в тапа, която, застанала на криво, изпускаше водата от ваната и ме ръбеше там, където анусът и членът ми се събират!

"Ама че глупава история" - помислих си аз и докато лицето отсреща ме даряваше с присъствието си реших, че историята заслужава да бъде разказана сред вас.

"Знаеш ли, ще ти призная нещо" - добавих по-късно вечерта - "по природа съм измамник. Единствената причина да не съм в това поприще е страхът."

"Ха-ха-ха, ти си измамник провалил се от страх" - поласка ме ме човека.

а пате имаше ли във ваната?

имаше една голяма патка

И аз си падам по патки! :-)

че нямам никаква идея, кой е Дон Уелч, и може би поради това ми се струва абсолютно нормално да се харесвам повече от него на който и да е.

Така се получава, като се топиш в евтини вани :) Ако беше от модерните - с автоматичен сифон, нямаше да усетиш тапа в д-то :)

знае, че ебеш.