Прочетен: 1784 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2009 18:17
Известният поет Ясен Ведрин, публикува поредното си ведро стихотворение. В типичния си стил автора показва на нас, своите читатели, своята светла същност, не омърсена от злобата и нечистоплътността на заобикалящия ни универсум. Поезията на Ведрин е силна именно в своята изчистеност. Произведението "Лицето си втвърдих" е поредният отговор на лирическия герой срещу битието-зло. Отговор на дълбока душевност срещу мерзкото и жълтото.
Произведението започва с посвещение към нечистоплътния драскач. В този образ авторът изгражда вековечната борба между доброто и злото. Антагониста на лирическия аз - чистоплътния творец, е нечистоплътието. С добре измит пръст, автора сочи мърсотията. Изричното подчертаване, че това е последен отговор демонстрира едно вътрешно напрежение. Заветната битка на доброто и злото. Лирическия аз е Христос в Слава повел малцината избрани светли творци в решителната война с Антихриста. Това е майсторството на Ведрин, с малко думи, той успява да предизвика пред нас неговите читатели, образа на вселенски и решителни битки.
Епичната битка между доброто и злото, между небесното и земното, е показано от автора и в драматичната борба между "ястребите и враните" (символ на нападащата жестокост и на нечистоплътното мършоядството) и отлитащата към небесата муза на аз-а. По специфичен фин и почти неразгадаем начин Ведрин отново вкарва библейски алюзии във войната на чистия творец срещу мерзкото. Бягаща от ястребите и враните, музата стига до орела - царствената птица, като образ на Царя на царете. Само той е способен да оцени чистотата й. Там са и ангелите – вестителите божии, които "носят вдъхновения в крилете". Музата на автора общува с Бога и ангелите и ни носи техните послания в чистата си поезия.
На този божествен свят е противопоставен света на изкуствените ценности. “Гърба”, “славата”, “фрака”, “папийонката” и “пионката” и “парите” – всички те изграждат образа на ненужното богатство! Всъщност този свят на куха ценност е безплодния, импотентен отговор на завистта. Майсторски и с леко намигване Ведрин ни припомня за двойката Моцарт - Салиери. Геният и завистника. Докоснатия от Бога и злото нищожество. Човека на “ума и силните длани” и безплодния присмехулник.
Нищожеството винаги опитва да принизи титана на мисълта. То задава провокативни и иронични въпроси, защото знае че чистия творец е беззащитен към тях:
Току така поет ли ще ни става -
без черен фрак и бяла папионка?*
На кой е протеже или пионка?
Какво от него толкова сте чели,
че бързате да го боготворите?
Поставен в тази среда творецът реагира творчески. Превръща се в камък. Дълбоката многопластовост на камъка е добре осветена от Ведрин. От една страна той е Петър, носителя на словото, от което доброто съгражда своята църква. От друга страна камъкът е символ на дълговечността. От трета страна той е пазител на светостта, която се открива в наранената от сблъсъка с действителността душевност на чистия творец, един надгробен камък на неразбрания творец.
Но дори и като скала, лирическия аз се стреми нагоре към небесата
Скала ще бъда, в устрем извисена.
Поетът е менхир, с цялата сложност на образа. От една страна чисто фалически той опложда цялата земя, т.е. думите и словото на поета оплождат нас неговите читатели. Но скрития образ на менхира е още по-интересен. Това е насочения нагоре към Небесата пръст, който крещи в очите ни. "Той ще отсъди".
За това очаквано отсъждане може да съдим по последния стих: “А славата? Това е друга тема...” Славата тук е различна от славата във въпросите на завистниците. Това е славата на праведника, останал в последната битка. Това е славата, от която твореца няма да се откаже. Тази слава е единствената награда, която търси.
В заключение ще кажа, че произведението "Лицето си втвърдих" на Ясен Ведрин е многопластово. Единственият негатив е лесната достъпност на идеите заложени в него, което донякъде разваля удоволствието на истински търсещия читател.
* Не мога да му се смея че е объркал правописа на думата, аз самия съм неграмотен.
Приложение: Самото стихотворение
16:26 - ЛИЦЕТО СИ ВТВЪРДИХ
(Последен отговор към нечистоплътния драскач,
който няма друга цел в живота, освен да цвъка
собствените си гнусотии в блоговете на светли творци!)
Лицето си втвърдих подобно кремък.
Кълваха ме и ястреби, и врани.
Те просто ненавиждаха подема
на моя ум и силните ми длани.
Останали без сън от завист черна
мъдруваха над своите кроежи.
Да могат от света да ме низвергнат.
Да ме напъхат в дребните си мрежи.
Над моята поезия да храчат
и нежните ми стихове да драскат.
Та някакъв поет какво тук значи?
И трябва ли да му се ръкопляска?
Той има ли си гръб или пък слава?
На кой е протеже или пионка?
Току така поет ли ще ни става -
без черен фрак и бяла папионка?
Току така сърца ли ще печели,
тъй както ний печелим си парите?
Какво от него толкова сте чели,
че бързате да го боготворите?
Кълване, храчки, кал и мръсотия...
И ястреби и врани - ненаситни.
Лицето си втвърдено ще открия
и музата ми в синьото ще литне.
Далече горе, с маха на орлите.
Сред белите лъчи по върховете.
Където само ангели долитат
и носят вдъхновения в крилете.
Лицето си втвърдих подобно кремък.
Скала ще бъда, в устрем извисена.
Не могат святостта да ми отнемат.
А славата? Това е друга тема...
(От "Търсач на бисери")
19.06.2009 18:21
19.06.2009 18:40
19.06.2009 20:25
Поздрави на авторът му!
21.06.2009 15:32