Прочетен: 1860 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2010 15:07
Скъпи приятели,
Вчера публикувах едно патиланово стихотворение.Като цяло идеята в него е ясна. Стихотворението говори само за себе си - ясно е, че става въпрос за преобръщане на библейската притча за първородния грях, премахването на греха от плещите ни и поставянето ни в ролята на невинни жертви на едно външно зло.
Ясно е, че поемата се извръща от монотеистичната гледна точка на ортодоксалната църква и ни насочва към дуализма.*
В това отношение, нещата с патилановото произведение са ясни, друг е големият въпрос. В скоби, в самото заглавие на поемата е изведено конкретното време в годината, в което се развиват събитията - „Март беше свършил, почваше Април".
Тази сутрин се събудих и се зачудих, защо е придадено толкова голямо значение на този период? Защо точно на границата между Март и Април -демонът ни е "намерил " „РАБОТА"? Тук има някакво вътрешно противоречие спрямо нормалния разум, защото Март и Април са пролетта, началото на жизнения цикъл. От деца ни е втълпявано, че това е повод за радост и надежди, нали? Изведнъж, тук Патилан ни казва, че точно в този момент сме впрегнати да работим от Дявола. Това е противоречието.
Противоречието обаче е само външно. Отговорът ще бъде открит, ако навлезем под очевидността. Забележете последната дума от поемата "РАБОТА" - изписана с главни букви и кавички. Дяволската работа е работата в кавички. Всеки от нас я преживява ежедневно - пътува сутрин с някакъв сив транспорт, среща се със сивите си колеги, със същия абсолютно неразбиращ комплкесиран началник, има същите сиви задачи - сиво, сиво, сиво! Естественото състояние на всеки от нас, извършващ такава "работа" е сивотата и скуката.
Дяволът е скучен!
Може да има "огнени очи", да е помпозен, лъскав и обещаващ, но в същината си е сив и скучен. Дяволът е досадата и отегчението. Дяволът е работа в кавички.
Авторът е оставил на нас задачата да намерим "цветната" работа, работа не поставена в кавички - истинското призвание. Това, което зове, пък било то и дивото.
Наскоро един приятел ме попита: "Можеш ли да скъсаш напълно със сивотата на средната класа, в това число и с удобствата й? Дали скъсващите с нея щяха да мислят за бягството от тази сивота, ако не бяха израснали в именно в тази средна класа?"
Тук бих му отговорил, така като преди време ми отговори стария Сократ: "Не зная!". Но бих добавил и нещо от себе си - пожеланието ми за успех и възхитата ми от смелостта, която аз не притежавам.
Все още обаче, в анализа си не сме отговорили на въпроса, защо всичко това се случва, когато "Март беше свършил, почваше Април".
Мисля, че тук има леко намигване от страна на автора към нас, неговите читатели. Какво се случва по това време? Сее се. Сее се конопа. На някой хора това им е призванието.
Тук, доколкото времето за сеитба вече чука на прага ни, се възползвам в анализа си, от все сърце да им пожелая успешна година, "ангелът с огнени очи" да ги пропусне, за да не ги изложи на сивото ежедневие на вестникарските заглавия от типа: "МВР унищожи поле с марихуана" и да продължат да са така свободни, както и досега, да се подчинят на зова на свободата.
Това е нашето призвание.
------------------------------------------------------------------------------
* Като вметка, бих казал личното си мнение за връзката Монотеизъм - Дуализъм и то е, че дуалистичната позиция е начин за отхвърлянето на греха, а не толкова обяснение на злото в света, но дуализма въпреки това не е освобождаване, до колкото той поражда гняв към нещо външно и усещане за прецаканост. Гнева и усещането за прецаканост е робство. В този смисъл, за мен дуализмът е незадоволителен отговор на проблемът за злото.
