Скъпи приятели,
в тези дни на световно оплакване на  загиналия полски елит считам, че е необходимо да разгледаме нещата от тяхната положителна страна. И именно на тази положителна страна на нащата посвещавам днешния си пост.

Преди всичко, нека не забравяме очевидното -
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА.

Историята на света познава не по-малки трагедии на внезапно загубени елити.
Спомнете си само какво се случи с най-богоугодния цар на Юдея - Иосия, който се срещна на една полянка в Магедон с фараона Нехао, а последния без дори да се замисли за великата трагедия, която щеше да причини, го уби на място (4 Царе 23:29).

Трагедия велика! От нея последва и асирийския плен. 70 години живяха евреите (или поне по-интелигентните от тях, за които си струваше да се поемат пътните разноски) далеч от жадувания си храм, в копнеж към изгубения си Бог, земя и цар. Тъмница пълна, мрак непрогледен.

Тойнби казваше, че това е момента, в който едно общество прави отклик. Пълната безизходица води до необходимост до качествено ново обяснение на света. Наречете го условно вяра.

В безизходната асирийска тъма, дебното, слабо, регионално божество Яхве започна да се превръща в всемогъщият, всевиждащ, вседаващ, всеуправляващ, всевселенски, единен Бог, който създаде и Юдаизма и Християнството и Ислияма.

Ако Иосия бе оцелял тогава, на онази поляна - кой знае - може би никога нямаше да четете тези редове.

Бог си знае работата! Между другото, чували ли сте какво отговорил Нилс Бор на Алберт Айнщайн?
Последният, тъй като въобще не харесвал теорията на Бор за квантовата физика веднъж пуснал следната злобна забележка:
"Бог не играе зарове!"
Бор обаче не му останал длъжен. Казал му:
"Не казвай на Бог какво да прави!"
Струва ми се наистина прекрасно, че тези двама умни мъже, представители на научния елит на ХХв., са намирали време да спорят и за Бог. Това ме кара да мисля, че тази идея тепърва ще се развива, което, струва ми се, е прекрасно!

Но да се върнем към полския случай. Какво се случва с едно общество, на което политическия елит е внезапно унищожен? Ами много ясно - произвежда си нов.

Но какво е елита? Той не е някакъв самостоятелен обект, който съществува сам по себе си. Той е съставен от хора, от отделни личности - именно отделната личност е сама за себе си. Твори тя, личността, елита е абстракна фикция.

Колкото и да е абстрактна обаче, тази фикция въздейства. За да бъде приета от политическия елит личността започва да се подчинява на правилата му. Съгласява се да да се откаже от творческата си енергия, в замяна на което получава мястото. В резултат, дългото съществуване на политическия елит унищожава креативните сили на обществото. Появяват се хората, които условно ще си позволя да нарека комсомолци - безкритично следващи линията на елита и получаващи неговата благословия. Проблемът на комсомолците е, че стигайки до върха на елита те вече не знаят какво да павят от тук на сетне. Болното и умиращо общество създава комсомолски елит.

Внезапната смърт на целия елит на Полша, при това без революция и без окървавени ръце, вероятно ще даде истински тласък на полското общество - с нови идеи и с нов, незаключен в себе си творчески елит.

Какво да правим с нашия елит?
Бог си знае работата.

Благодаря за вниманието
Балетлнетпепас.

Нали и ние си имаме Ту 154. Но къде този късмет???

на съществуването на Вселената и смъртта на Земята не би била трагична. От гледна точка на Историята - нищо не е трагично, то неизменно бива замествано. От Човешка гледна точка шансът -живот би могъл да бъде 8, 20 или 90 години. Да не успеем да изживеем своите 90 г. не е нищо друго за всеки от нас, освен трагично.
Дали принудителната ситуация изважда на показ по-доброто? Съмнявам се. За да се отгледа Качество е нужно Умозрение. Критичните моменти обаче, възбуждат преди всичко Инстинктите.
Може би Яхве би бил по-приятния и мек вариянт на все........- щият Бог.