Приятели,
както знаете средновековието и религиозната тематика ме привличат много. Пускал съм вече няколко превода от латински, но тъй като получих множество лични съобщения, в които ме обвинявахте в симпатии към католицизма, днес реших да публикувам един много кратък откъс от  "Похвално слово за отец Стефан от йеромонах Калиник". Единствения ни източник за тях е това произведение. Били са монаси в Синайския манастир през VІІІв.(най-стария действащ православен манастир). От "Похвалното слово..." разбираме, че отец Стефан достига дълбоки старини, като умира на 92 гозишна възраст. Прекарва по-голямата част от живота си в манастира. На младини бил овчар. Става монах след като сънува сън, в който Архангел Гавраил му заповядва да го направи. За Йеромонах Калиник не знаем нищо. Езикът на произведението е гръцки.
Публикувам този откъс, го смятам за важен документ на искренността.


И пред теб, отче, почувствах се незнаещ - ученик, който се опитва да блесне пред учителя си, но отваряйки уста сам осъзнава свое невежество. И как слушах само думите ти медени, които умът ми не разбираше, но сърцето чувстваше. Ти каза, отче, и това остана в главата ми, че Църквата е съборна. И дълго мислех аз над тези думи, защото в миг успя всичките ми аргументи да обърнеш. И ето днес признавам, ти прав си! Съборна е! Не може сам човек Църквата да сътвори. Човека трябва да споделя. И тази споделена част е камъка черковен, градивната частица. Стаеното е извън тялото й, а което не е в нейното тяло е извън тялото Божие. Това разбрах от твоите думи отче и вярвам в сърцето си, че това си искал да ми кажеш.

Благодаря за направения превод. Жалко, че днес не се пишат похвални слова. Много необикновени монашески случаи или житейски съдби остават в забвение, а биха могли да бъдат живителна светлина на мнозина пребиваващи в душевен мрак.