Постинг
29.10.2012 09:40 -
Следлятно - неделята на бавното море
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8369 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2013 09:58
Прочетен: 8369 Коментари: 23 Гласове:
23
Последна промяна: 12.12.2013 09:58
Морето е само. Пустее плажът.
Прибрани са чадърите и шатрите.
Вилнее вятър - с жестове разказва
как си заминало оттука лятото.
Как си отишло ден преди да дойда,
как целия октомври ме е чакало
и бродело до мръкване по плажа,
и се ослушвало за идващите влакове,
с надеждата все пак, поне за малко,
за час със него още да приседнем,
да се усмихне, да ми стане жарко
в очите звездни като го погледна...
Не ме дочакало, заминало си лятото,
сияе ярко сянката му пареща
във поривните жестове на вятъра,
в южния му лъх потъвам, давя се
и всяка песъчинка по лицето ми
е хвърлена от сянката на лятото.
Било е тук до само преди малко,
било е вчера, днес не ме дочакало...
Морето е есенно. Бавно. Неделно.
Под сив похлупак от небе.
Отиде си лятото. На предела
остави следа. Между бряг и море
проврял се е вятър, отривисто почиства,
вдига пясъци, по водата стъпва на пръсти...
Няма лято. Няма го никакво. Нищото
го отне. Дъжд възкръсва.
Прибрани са чадърите и шатрите.
Вилнее вятър - с жестове разказва
как си заминало оттука лятото.
Как си отишло ден преди да дойда,
как целия октомври ме е чакало
и бродело до мръкване по плажа,
и се ослушвало за идващите влакове,
с надеждата все пак, поне за малко,
за час със него още да приседнем,
да се усмихне, да ми стане жарко
в очите звездни като го погледна...
Не ме дочакало, заминало си лятото,
сияе ярко сянката му пареща
във поривните жестове на вятъра,
в южния му лъх потъвам, давя се
и всяка песъчинка по лицето ми
е хвърлена от сянката на лятото.
Било е тук до само преди малко,
било е вчера, днес не ме дочакало...
Морето е есенно. Бавно. Неделно.
Под сив похлупак от небе.
Отиде си лятото. На предела
остави следа. Между бряг и море
проврял се е вятър, отривисто почиства,
вдига пясъци, по водата стъпва на пръсти...
Няма лято. Няма го никакво. Нищото
го отне. Дъжд възкръсва.
приготвен за зимата (:
За снимките...морето-приятел простира ръката си да ни задържи...
цитирайЗа снимките...морето-приятел простира ръката си да ни задържи...
Довиждане, лятоооо!
цитирайКакви хубави снимки Поздрави и от мен!
http://alexs.blog.bg/turizam/2012/10/02/na-more-prez-oktomvri.1005525
цитирайhttp://alexs.blog.bg/turizam/2012/10/02/na-more-prez-oktomvri.1005525
Поздрави за хубавите стихове.
цитирайДоплака ми се... Как можа да го изпуснеш...
Ако го беше хванала за каскета, още щеше да е тук...:)))
Поздрав, Доре!:)
цитирайАко го беше хванала за каскета, още щеше да е тук...:)))
Поздрав, Доре!:)
Много,много красиво и самотно море...лиспва ми.
Поздрави за хубавите стихове !
цитирайПоздрави за хубавите стихове !
спокойно, безразлично е морето -
нехае то за есенните дъждове,
за зимни бури жадно е сърцето!:))
цитирайнехае то за есенните дъждове,
за зимни бури жадно е сърцето!:))
хубаво
реката в него е още себе си:)
поздрави, Маррта:)
цитирайреката в него е още себе си:)
поздрави, Маррта:)
простира ръце, и ние уж така, а все ни отнася вятър нанякъде
цитирайДо скоро:)
цитирайтвоите са от летния октомври, когато плажът не пустееше)
цитирайблагодаря!
цитирайголямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
цитирайкаскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
благодаря!
цитирайтака изглеждаше, морето тежко се влечеше - сякаш и остаряло изведнъж, така ми се струва - самотата е древна
цитирайбавно - да, интересно беше - вятърът вилнееше по пясъка, а по морето ходеше на пръсти, едва го докосваше, дори имаше един смел сърфист и самото то бе бавно, бавничко си се плискаше
а и доста бавно стигнах този път - от десети септември съм тръгнала
цитирайа и доста бавно стигнах този път - от десети септември съм тръгнала
marrta написа:
голямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...
се държах за пеша му - и заради теб, Небесност!
цитирайmonaliza121 написа:
с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...
marrta написа:
голямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=38146
ние не го пускаме
тук има още един страхотен образ Лято
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=16607
цитирайтук има още един страхотен образ Лято
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=16607
Не само че си отиде лятото, ами и есента дойде за два-три дни, удави се в дъжда и морето мирише на зима. Налага се вече да вадим спомените :)
цитирайще прегазим зимата и морето пак ще се смее слънчево
цитирай...
Обедняха ръцете ми,
очите ми се изгледаха,
гласът ми ръждяса
от неупотреба.
Живота посърна
и върху себе си
видях печата
на самотата.
Събрах толкова много очакване, натрупах в себе си
празни погледи,
излъгани длани.
Защо? За кого? За какво?
Не се питах.
То ме поглъщаше цялата.
Място за въпроси нямаше.
А може би чаках
да се върна към себе си,
да въведа в ред нещата си,
да не бягам и не се пилея!
_________________
...Погледът ми пак краде от слънцето,
косата ми отново е капан за вятъра,
а ръцете ми...Те се опитват
да съберат миговетв,които
така щедро
разпилявам.
Паяк
А слънцето бе хванато
в мрежа,
огромна,груба
паяжинна мрежа
и сякаш беше
на небето
от векове.
Все там в оная
дебела паяжинна
мрежа
от облаци.
А кой бе паякът
не знаех...
малък нощен ад
Видения.
Безлунни нощи.
Безоки стари небеса.
И ужас от искрата"още",
която се подпалва в кръвта.
Страхът те сграбчва
с потните си пръсти,
сънят ти се превръща
в кошмар,
земята фанатично
се прекръсти,опърлена
от общия пожар.
Дърветата със костеливи клони
до малкото останало от теб
домогват се,
а вятър гони парченца разум,
нощен и свиреп.
Безумен си,
безумна съм тогава
в своя малък
нощен ад
остава ни-
какво ли ни остава-
събуждане и
...добро утро,свят!!!
цитирайОбедняха ръцете ми,
очите ми се изгледаха,
гласът ми ръждяса
от неупотреба.
Живота посърна
и върху себе си
видях печата
на самотата.
Събрах толкова много очакване, натрупах в себе си
празни погледи,
излъгани длани.
Защо? За кого? За какво?
Не се питах.
То ме поглъщаше цялата.
Място за въпроси нямаше.
А може би чаках
да се върна към себе си,
да въведа в ред нещата си,
да не бягам и не се пилея!
_________________
...Погледът ми пак краде от слънцето,
косата ми отново е капан за вятъра,
а ръцете ми...Те се опитват
да съберат миговетв,които
така щедро
разпилявам.
Паяк
А слънцето бе хванато
в мрежа,
огромна,груба
паяжинна мрежа
и сякаш беше
на небето
от векове.
Все там в оная
дебела паяжинна
мрежа
от облаци.
А кой бе паякът
не знаех...
малък нощен ад
Видения.
Безлунни нощи.
Безоки стари небеса.
И ужас от искрата"още",
която се подпалва в кръвта.
Страхът те сграбчва
с потните си пръсти,
сънят ти се превръща
в кошмар,
земята фанатично
се прекръсти,опърлена
от общия пожар.
Дърветата със костеливи клони
до малкото останало от теб
домогват се,
а вятър гони парченца разум,
нощен и свиреп.
Безумен си,
безумна съм тогава
в своя малък
нощен ад
остава ни-
какво ли ни остава-
събуждане и
...добро утро,свят!!!
Търсене
За този блог
Гласове: 11634
Блогрол