Скъпи приятели,
след дълго и внимателно обмисляне реших, че това ще е последния ми пост в блог.бг.
И за да бъде раздялата по-драматична реших, че е необходимо да напиша кратко обяснение на причините за това мое решение.

Основната причина е, че престанах да се наслаждавам на присъствието си тук, а както написах в предния си пост изчезне ли удоволствието, изчезва и дневника, изчезвам и аз.
И ето ме - изчезвам!

Всъщност, трябва да ви призная нещо, това е второто ми сбогуване с вас, а знае се - "второто никога не е толкова добро колкото първото"  и затова моля да ме извините, че сега тук няма да откриете красивата образност на предното сбогуване.

Как попаднах в блог.бг?

Точно както и в Австралия и в блог.бг попаднах случайно. Някога, много отдавна, имах един блог. Този блог не беше четен от никого. Това обаче не ми правеше лошо впечатление, напротив струваше ми се нормално. Всичко се промени, когато една есенна вечер през 2007 чрез Google открих блога bale.blog.bg (вече толкова пъти изтриван, че дори не се знае в момента, кой го държи). Това беше толкова забавен блог, че докато го четох - него и коментарите му - се скъсах от смях. Написах няколко анонимни коментара, които Бале изтри без дори да прочете и на следващия ден вече имах свой блог в блог.бг.

Това беше блога на Светла Башиянкова. Башиянкова беше страхотен образ. За мен беше истинско забавление да го развивам. Има обаче един проблем, когато развиваш един образ - постепенно те завладява. И доколкото Башиянкова се заяждаше с всички, в един момент всички я намразиха - в това число и аз. Това беше и причината да я убия.

"Едно от хубавите неща на блога е, че лесно можеш да убиеш образа си" - мислих си тогава. Това обаче се оказа далеч не толкова вярно при Балетлнетпепас. Този образ ми е твърде близък и бях вкарал твърде много от себе си, за да мога просто да се откажа от него, а и за разлика от Светла Башиянкова аз твърде много обичам Балетлнетпепас - така е самолюбив съм.

При един от опитите си да го убия създадох блогъра Баши Бозук. Между другото идеята му не беше никак лоша. Исках да изследвам как биха приели българите един човек с българско самосъзнание, но с турско потекло и странно име. Като цяло обаче трябваше да положа доста сили и енергия, които в последствие се оказа, че не ми се полагат. Блогът остана за да получавам от време на време по някоя псувня на лични съобщения и пожелания да си ходя в Анадола.

Там някъде направих и блогът на Трагедия. Да си призная честно, не знам за какво го направих, но като цяло пусках някакви любопитни главоблъсканици, които внезапно ми хрумваха.

И все пак, основно бях Балетлнетпепас и му се радвах. Защо обаче се отказвам от него днес?
През тези две и половина години престой в блог.бг мога да кажа, че забелязах следното развитие. В началото, нещата бяха по детски наивни. Всички знаехме, че нашия модератор е Гео - човек със странен ник, но който "никога не си позволи да изтрие нещо без причина" (цитирам един разговор от една среща с Бале и Тлнет). Някой казват, че Башиянкова е капчицата, която накара Гео да се откаже - не знам, той си знае.

След това модераторите се скриха, а блог.бг започна да става все по-професионален - наказанията, триенето, скриването на постове от първите страници ставаха все по-неясни и неразбираеми. Даде се възможността да се печели от блога. Изникнаха странни новинарски блогове, които напълно обезличиха функцията на блога (такава каквато я разбирам) да видиш личността.

И изведнъж, онзи ден, разчиствах сред бумагите си и попаднах на една статия от блог, която бях разпечатвал преди години: The Suit is Back! Хвърлих едно око, за да преценя дали да я скъсам и изхвърля. Отворих и втория лист и след това внимателно я отделих от боклука. Вечерта, в леглото си я прочетох цялата. Дълго мислих дали да не я преведа и да я постна тук, но се отказах. С две думи, блогърът разсъждаваше за въздействието на PR-фирмите върху вестниците и списанията, които противопоставяше на блоговете.
Погледнах годината - 2005г. Боже мой, колко са се променили нещата от тогава. PR-фирмите са завзели блоговете. PR-рите са станали блогъри!

Отворих онзи стар блог, който имах много-много отдавна. Той си стоеше и ме чакаше. Не святкаха никакви реклами, не ми пробутваха никакви новини, не ми съобщаваха за никакви светски събития, дори не знам дали някъде има и заглавна страница, дали някой ме е прочел, дали е гласувал за мен, дали ме е избрал. Въобще идеално, за да можеш да пишеш каквото душата ти пожелае.

"О, ще се върна към стария си дневник!" - реших аз и ви написах този прощален пост.

Заповядайте при:
Смелият Анонимко

Там, за начало ще започна със стария си японски дневник 12.06.2003 - 28.07.2003г.
А по нататък, както казваше стария Сократ: "Ще видим"


Благодаря за разбирането

Ваш
Балетлнетпепас
Светла Башиянкова
Трагедия
Баши Бозук