Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04.2010 14:44 - Завръщане към старите дневници
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 2215 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 20.04.2010 07:17


 
 
 
 
 
Скъпи приятели,
от известно време обмислям да направя едно завръщане в старите си дневници. И като казах стар дневник, замислих се, каква е историята на моите дневници и от къде я започнах?

Идеята да имам дневник се беше загнездила в мозъка ми от детските ми години. Тогава това ми се струваше необходимо, за да оставя някакви следи и след време да си спомням: "На тази и тази дата, в толкова и толкова часа, правих това и това". И разбира се, по детски наивно започнах и изпълнявам тази своя идея. Намерих си един тефтер за съответната година и бавно и методично, час по час и ден по ден записвах какво ми се е случило, понякога придружено с кратък коментар.

На третия ден толкова ми омръзна, че дори самото поглеждане към тефтера ме караше за изпитвам характерната слабост на нежеланието. И така заебах своя първи дневник.

Днес разбира се имам обяснение за това, което се случи. Задължението изигра своята отрезвяваща роля. Живота на човек е изпълнен със задължения - морални, нравствени или юридически, но всяко от тях е насочено към друго човешко същество. Очакването на другите, че ще направиш нещо те обвързва. Излъганото очакване се наказва - дали със срам и неудобство или с присъда и съдебно решение е въпрос, който не смятам да обсъждам днес. Към дневника си обаче, човек не може да бъде задължен. Дневникът е удоволствието да излееш вътрешното си аз на листа. Дневникът това съм аз. А към себе си мога да си позволя да не изпитвам никакво задължение. Аз съм удоволствие. Изчезне ли удоволствието, заместили се то от задължението, изчезвам и аз. А изчезна ли аз няма и дневник. По задължение, човек може да бъде само хроникьор на външния свят. Днес си давам сметка, че онзи първи захвърлен дневник имаше своята съдба, защото Аз отказа да води хроника на тялото си.

Годините минаваха, а Аз държеше идеята за дневника в себе си, но нещо не се случваше и дневника все така липсваше. Спомням си обаче един ден, пресичах Дондуков от сградата на бившия Партиен дом към улица Сердика. Тогава получих първото си прозрение, което осъзнах като такова. Вървях мълчаливо, а в главата ми звучеше една мисъл, която бях чул тези дни:
"Нашия свят е причинно-следствен”.

 

”Причинно-следствен" - съзерцавах двете думи обединени с тире - "всяка причина е следствие на нещо. Всяка Причина е Следствие, всяко Следствие е Причина". И тогава усетих онова изсмукване, което те кара да усетиш тялото си в петите, главата ти завъртяна, а мозъка ти, все едно прободен и издигнат на някакъв прът високо-високо, някъде, където целия разбъркан свят се е оформил в ясна, разбираема и съзвучна картина. "Но това е ТОЛКОВА очевидно! Има Бог!" – казах си аз.

Прозрение! Тогава, докато пресичах улицата си помислих: "Ех, защо нямах дневник, за да си запиша това прозрение и пътя, по който минах, за да го достигна!"

Тогава не забелязах стария философ Лъ Жа, който се бил усмихнал зад гърба ми и си помислил:
"Милия Неофит, как детински смята, че прозрението може да бъде сложено на хартия" - и продължил по пътя си.

И така, някъде там докато пресичах Дондуков, у мен се появи твърдата сигурност, че Аз ще има дневник, в който ще записва прозренията си. Трябваше само дневника да дойде.

Това се случи малко по-късно. През месец юни 2003г. шансът ми даде възможността да посетя Япония. Там в Токио, Дайба, по това време живееше сестра ми, която след като ме посрещна пред хотел Grand Pasific и ме заведе в общежитието, където живееше, ми каза:

"Кака, искам да си водиш дневник от престоя си тук. Взела съм ти едно тефтерче и няколко химикалки, като го свършиш, че вземем друго. Записвай си всичко, което те впечатлява, защото човек забравя".

И ето така известния блогър Балетленетпепас се сдоби с първия си истински дневник. От тогава съм сменил няколко тефтера, но всички те са продължението на един единствен дневник - този на прозренията ми. Не притежавам вещ, която за пазя по-ревниво от тях. Мисля си, че ако някога остана гол като пушка с едната ръка ще прикривам благоприлично мъжествеността си, а в другата ще държа тези тефтерчета....

Разбира се, вече започнах да разбирам забележката на стария философ Лъ Жа - прозрението се изживява Тук и Сега, а Тук и Сега, не могат да се нанесат на хартия. Никога, когато съм поглеждал в тези страници не съм успявал да изживея прозрението отново. Често написаните неща ми се струват очевидни до глупост, понякога - не разбираеми, от време на време се изненадвам сам от себе си, но Никога не изживявам прозрението отново. Винаги обаче усещам носталгия по време и наивност, които няма да се върнат.

Тези дни отворих този мой първи Японски дневник и ми стана толкова мило, че реших да опитам (ах, тези вечни напразни опити) да го преживея отново, като го препиша и го споделя с вас. Разбира се това НЕ Е Балетлнетпепас, това е наивен и жизнерадостен младеж, който вярваше, че е представител на велик народ, който управлява своите съдбини с разум, вдъхновен от великата си история. Балетлнетпепас не смята така. Въпреки, че не е Балетлнетпепас, това съм Аз и за мен ще е любопитно да се видя след толкова години.

И така, очаквайте дневника от японското ми пътуване.
Разбира се, както винаги, дневника само свидетелства, а не говори, поради което ще огранича възможността за коментиране.

Ваш Балетленетпепас




Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 939123
Постинги: 385
Коментари: 3854
Гласове: 4536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031