Прочетен: 1848 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2021 19:32
1999 година беше хубава година.
Събирахме се у Емо, който преживяваше огромни семейни драми с Валя – жена му. Валя ревнуваше Емо от всички, но най-вече от любовниците и приятелите му. Години след това ми сподели:
“Към онзи момент ти не се отличаваше с нищо от другите, които бяха абсолютни прасета”.
Прасешкото у нас се проявяваше по най-различни начини: пийване, пушване и непрестанни оргии. Спомням си, например, когато посрещнахме Новата година Тони Петров беше взел една йоника, в която автоматично се включваше мелодията на “Тиха нощ, свята нощ". Цял ден с Бъдхеда бяха пели “Тиха нощ, свята нощ” пред един супермаркет с тази йоника. Проблемът беше, че не знаеха текста и се наложи да го измислим. Пееха следното:
Тиха нощ, свята нощ
Всичко спи, сняг вали
а прозорците светят в нощта.
Малки камбанки подрънкват сега.
Елена Рудолф пее:
Тихо Христос се роди!
Големият спор беше какво всъщност пее Елена Рудолф: че тихо се е родил Христос или пък изречението е императивно – настоява се за тишина, защото Христос се е родил.
Това в същност нямаше много голямо значение, тъй като пеенето песента беше донесло на Тони Петров и Бъдхеда цяла купчина пари, от което новогодишното им настроение (а от там и нашето) се бе вдигнало много. Вдъхновени от успеха на песента, към три часа сутринта на 01.01.1999 решихме да сдобрим Емо и съседа му от долу, който постоянно се оплакваше от шума, който вдигахме винаги, в резултат на което сбирките ни често бяха посещавани от служители на полицията. Цялата група: аз, Емо, Тони Петров, Льольо, Бъдхеда и Ники (а вероятно и още някой) слязохме на долния етаж, настанихме се пред вратата на съседа и позвънихме. Ухилени до уши проследихме отварянето на вратата и под съпровода на йониката започнахме да пеем “Тиха нощ, Свята нощ”.
Съседът ни гледа няколко секунди, след което започна да вика:
“Жена, донеси ми пушката!”
Пушка нямаше, но от някъде извади дълга летва и ни подгони с нея, а Тони Петров, докато бягаше по стълбите крещеше: “Да не си посмял да ме удариш! Ще те съдя!”
Ех, 1999 започна великолепно.
Някъде тогава, покрай разпада на семейството си, Валя дойде една вечер в хола, където се бяхме събрали, взе касетофона и ни пусна една песен. Песните на Валя се приемаха много зле, най-вече, защото бяха депресивни и изискващи много страст за да ги схванеш, а самата Валя най-често обясняваше, че поздравява някого с цялата касетка. Въобще - голяма досада.
Днес се присетих за тази песен и реших да ви я пусна и аз.
На 31.12.1999 Емо и Валя окончателно се разделиха. Спомням си как, докато ходех към "Биологията", където щях да прекарам най-незабравимото посрещане на нова година през живота си, тя мина покрай мен и дори не отвърна на поздрава ми:
"Здрасти Валя!"
17.03.2010 11:21
17.03.2010 16:38
Тази сутрин й пратих написаното и тя дори го е коментирала като ан 2
18.03.2010 09:14
:d