Прочетен: 14438 Коментари: 45 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2010 18:36
Миналата седмица Дейвид Камерън – лидер на британските консерватори, в реч в памет на Майкъл Фут използва една интересна и двусмислена фраза. Той описа бившия лидер на лейбъристите като “една от последните връзки с героичната епоха в политиката” ("almost the last link to a more heroic age in politics") – комплимент подходящ за случая, но едновременно с това и намек, че Фут принадлежеше към една отминала епоха в политиката, когато тя се правеше ясно и безочливо, и с ясни граници и контрасти и без следа от благовъзпитаните светлоснеки, от които се изгражда днес.
От всички добродетели като че героизма днес се среща най-рядко. Героите са или митични или далечни исторически фигури (Ахил и Ганди) или някакви свръхчовеци от комиксите (като Супермен или Батман). Сигурно е обаче, че те не са сред нас. Днес при нас има звезди, има някакви символи, но място за герои - няма.
И тук изведнъж се присетих за Филип Зимбардо – вероятно най-известния жив психолог днес. Зимбардо изучава злото. През 1971 той провежда Станфордския затворнически експеримент, в който студенти (всъщност хипари) са поставени в симулиран затвор и са разделени са на затворници и надзиратели по случаен принцип. Само след няколко дни “надзирателите” започнали да унижават “затворниците” в това число отказвайки им правото да ходят по малка нужда или симулирайки перверзии върху тях (сетете се за Гуантанамо, Абу Граиб, и Софийския Централен Затвор) Експеримента бил прекратен преди планувания срок – Зимбардо бил ужасен.
Експериментът убедил Зимбардо, че обикновените хора лесно могат да бъдат да бъдат накарани да вършат зло при определени условия. Напоследък обаче старецът (гледам чукнал е 76) се е заел с по-тежката задача, опитва да отговори на въпроса как да накараме хората да действат героично? Под героизъм не се има предвид някакъв сополив, "благороден" алтруизъм, а по-скоро рискуването на сигурността или статуса за някакъв идеал. Зимбардо говори за “баналността на героизма” (очевидна заигравка с “баналността на злото” на Хана Аренд), като сочи, че социалните науки бълват тонове хартия при изследването на злото, но рядко говорят за героизма.
Колегата на Зимбардо, Мат Лангдън, дори отива една крачка по-напред, като е оглавил Hero Construction Company (приблизителен превод –Компания за Конструиране на герои), в която води класове на деца между 10 и 14 години, в които им обяснява, че “обратното на героя не е злодея, а безучастния свидетел”
Всичко това е звучи чудесно, но агностично-песимистичния мироглед, с който разполагам, ме кара да мисля, че можем да направим условията, човек да върши зло, но не и условията да бъде герой.
Героят е самотник, преодолял страха си и застанал срещу обществената коректност. Героят говори въпреки всичко, съобразявайки се единствено със съвестта си. И тъй като започнахме този пост с споменаването на Майкъл Фут (лека му пръст), в историята той е известен с подписването на “най-дългото предсмъртно писмо” (The longest suicide note in history), документ от 1983 довел до най-грандиозната изборна загуба на британските лейбъристи. Но документ, в който Фут е вярвал, без значение социологични проучвания, обществени нагласи, предизборни очаквания. Този документ отваря и пътя на идването на Блеър с неговото нюансирано и внимателно преценено спрямо обществените нагласи говорене, което уби епохата на героизма в Англия.
Така е героите не мислят за последиците от героичните си действия.
09.03.2010 15:11
09.03.2010 15:18
и ти по какво познаваш, че си герой? по това, че се водиш по съвестта си? ако е така, излиза че и аз съм герой, но много скромен.
09.03.2010 15:23
09.03.2010 15:34
Махни този министър председател - противен е
09.03.2010 15:48
очевидно е, че не съм герой.
09.03.2010 16:03
09.03.2010 16:19
хайде спирам че ще те пратя на противна за мен първа
09.03.2010 16:30
09.03.2010 16:53
Печели нацията.
Подходящ екскиз за случаят е бивш аватар на pepas, преднамерено изтрит от модераторите((
Тогава обаче в кръчмата нахълта жена му и го нагълча че в къщи стоят гладни, той пилее парите за пиене.
Той въздъхна и си тръгна, а ние приятели те му, записахме казаното, но не го разбрахме, а след години дълго спорехме какво е искал да ни каже
09.03.2010 17:01
09.03.2010 17:04
09.03.2010 17:15
09.03.2010 17:19
09.03.2010 17:21
09.03.2010 17:24
Въпросите за героизма и психологическата природа на героичното много преди изкуфелия зимбардо са изследвани и обяснени от Спиродон Казанджиев. Едва ли на тебе, обаче, това име ти говори нещо.
11.03.2010 09:15
11.03.2010 09:21
ние сме жертви, затова не сме герои
Някъде на зад бях писал един литератулен анализ на ситуацията за сивотата на дявола.
11.03.2010 09:35
Щом не можеш да го намериш, значи не те интересува толкова много. А да четеш нещо, което не те интересува е напълно безсмислено.
Хората не бива да вършат безсмислени неща.
11.03.2010 10:11
Потърси поезията на Патилан там ще откриеш отговора на въпросите.
11.03.2010 10:49
патилан-при време
11.03.2010 11:55
11.03.2010 12:52
Така си мисля аз , но ако рустам е прав , че всички сме изкуфели (с изключение на него и Спиридон) , то тогава може и да греша ...
ак. Спиридон Казатджиев е един от най-изявените ученици на Вунд.
Всепризнат авторитет психолог в Европа и подло смачкан и забранен в родината си от такива "учени" тикви като теб .
или си мислиш, че да копираш статийки по квантова физика е върха на науката?
11.03.2010 22:36
Да определено си приличате.
12.03.2010 13:40
но теб едва ли това те мъчи , всъщност ...
благодарение на интернет /създаден междудругото в ЦЕРН от "учените" тикви / ти успя за съвсем кратко време от глупак на регионално равнище да се превърнеш в глупак от национално измерение .
какво да ти кажа ...
честито !