Литератът, който сам си схващаше метафорите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.02.2010 01:42 - Кольо

Автор: baletlnetpepas Категория: Други

Прочетен: 1515 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 25.02.2010 01:50

Един от най-странните хора които познавам се казва просто Кольо.

Кольо притежава качество, на което искрено завиждам. Завистта ми е толкова искрена, че дори не бих могъл да я нарека благородна.
Кольо е най-раздвоения човек, който познавам.

Тук ми се ще да не се подведете от израза "раздвоен". Раздвоението на Кольо е така пълно, че единият по никакъв начин не пречи на другия - няма как да си пречат личности, които не се срещат.

Аз също съм раздвоен, но моето раздвоение не е така пълно. Когато единият е налице той винаги мисли за другия, а когато едно нещо бива помисляно, но вече се е реализирало. Така, мисълта за другия ми пречи да получа чистотата на раздвоението на Кольо

Именно за чистотата завиждам на Кольо. Спомням си веднъж ми каза за един свой изпит. Влезнал в кабинета, изтеглил си въпроса, седнал да пише и тогава погледнал обувките на преподавателя - били жълти. Кольо никога не бил виждал толкова жълти обувки. Поради това през цялото време на изпита не можел да откъсне поглед от тях.

Години след това ми разказваше, че когато виждал жълти обувки се сещал за предмета, по който бил изпита.

Не познавам по-съвършено раздвоен човек от Кольо.

Именно за съвършенството му завиждам.