Литератът, който сам си схващаше метафорите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.01.2010 11:30 - Човекът срещу държавата

Автор: baletlnetpepas Категория: Други

Прочетен: 953 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.01.2010 00:02

Скъпи приятели,
преди десетина години Издателство "Захари Стоянов" ни представи книгата на известния социал-дарвинст Хърбърт Спенсър (виждате ли какви сложни епитети владея, това е защото съм много умен, много начетен и много надарен, а освен всичко друго съм и много красив). Та, да се върнем на думата, книгата, която ни представи така упоменатото издателство на така упоменатия социал-дарвинист се казваше Човекът срещу Държавата.

Като цяло, Спенсър не обича Държавата и е написал не едно и две произведения по този повод. Като цяло и аз не обичам Държавата, но все още не съм написал нищо по този повод. Вчера обаче, ни в клин ни в ръкав отворих Youtube-то и реших да си припомня старите филми. Попаднах на една драматична сцена създадена от известния актьор, режисьор, сценарист, композитор и т.н. - Чарли Чаплин - и какво мислите видях приятели?
Видях, че и той не обича Държавата.
Всъщност, има ли някой който обича държавата?

О, има! При това не са един или двама. Аз също, някога, обичах Държавата. Ама какво да се прави, бях възпитаван в истинска любов към към всичко що е държавно. Спомням си дори, как като дете телефонът звънваше и го вдигаше баба ми Дарина (лека й пръст). Понякога се оказваше грешка, а баба ми казваше:

"Грешка имате! Тук е частен дом"

Думата "частен" много ме притесняваше, защото ми звучеше някак непозволена. Естествено, Държава може да има и при напълно запазена частна собственост. Нещо повече, възможно е един от основните принципи, заложен в самата конструкция на държавността, да е защита на частната собственост. Това, обаче, оказа се, по никакъв начин не променя лицето на Държавата (както биха твърдяли агресивните анти-комунисти сред нас).

Докато обичах Държавата дълго мислех за нейното лице. И го търсех... и го търсех. И си го представях строго, но справедливо, замислено и знаещо, питащо и отговарящо. И търсех това лице - извън себе си. И търсех го вътре в мен.
И тогава в един момент започнах да го откривам. Дълбоко в мен се проявяваше един образ, който бях виждал извън мен, но който се оформяше вътре в мен. Той придобиваше очертания и фокус, докато накрая...

"Открих го!"

Дълбокият образ на всеки обичащ Държавата

Но как така се случи, че започнах да не обичам Държавата?

Не знам! Може би, защото заедно с този образ, в себе си откривах и друг - много подобен, но и безкрайно различен. И може би, защото втория образ ми беше по-приятен за разговор. И в тези разговори той ме убеди, че цялата Държава, с цялата й история, с цялото й подпомагане, с всичките услуги, които носи - Сметосъбиране, Социалноподпомагане, Градски транспорт, ХЕИ, Образование, Сигурност, Здравеопазване, Психично здраве на населението, Защита на Детето, Строителен надзор, Пътно строителство, Комуникации и каквото още се сетите. Та, Нищо - АБСОЛЮТНО НИЩО от това не си струва сълзата на едно хлапе.

Днес ви представям вторият образ - Човекът застанал срещу Държавата: