Литератът, който сам си схващаше метафорите :: Из " Писмо от Афелберт от Кент до Тодеберт от Метц" предадено ни от Нор...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.12.2009 00:48 - Из " Писмо от Афелберт от Кент до Тодеберт от Метц" предадено ни от Нортумбрианския монах Бийд

Автор: baletlnetpepas Категория: Други

Прочетен: 1010 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2009 02:23

Скъпи приятели,

Афелберт от Кент е бил (както сигурно си личи от името) крал на Кент с всичките следващи от това задължения. Задълженията на краля са многобройни и натоварващи. Особено, ако се вземе предвид и недоброто възнаграждение за тази длъжност и труд. Сигурен съм, приятели от блог.бг, че всеки от нас, на мястото на Афелберг, веднага би поискал по - справедлива заплата, която да отговаря по-честно на естествоно на труда му. "Тежка е царската корона", ако си позволя да използвам един толкова изтъркан от очевидност лаф.

Афелберт, приятели, не би си струвало въобще да се споменава, ако не бе оставил една завидна кореспонденция със своя близък приятел Тодеберт от Метц.
Нормално е, цаствените особи общуват помежду си, тъй като само царствена особа е в състояние да разбере един Цар. Представяте ли си приятели, какво мисли един Цар докато играе Шах: "По дяволите, не стига, че съм най-беззащитната фигура, но и всички искат да ме прецакат!" Ако си представите това, ще разберете, защо често тези царствените особи изглеждат някак ненормални! Ами, че естествено, царят затова е цар, защото се отличава нормалния плебес! Разбрахте ли? Ако не, то вероятно причината се крие в ниския ви произход, за който, естествено, не можете да бъдете винени.

И така, двамата най-забележителни мъже сред своите народи в началото на VІв. н.е. - Афелберт и Тодерберг, започнали усилено за общуват по между си. Между 605 и 610 г. н.е. си разменили общо 22 писма.

За жалост, Историята е запазила единствено текста на едно от тях и то не в оригинал, а преразказано от основния историк на епохата - монаха Бийд (или Беда), в произведението му Historia ecclesiastica genis Anglorum, или за по - необразованите сред вас - Църковна история на английския народ.

Естествено, автентичността на текста предизвиква големи спорове, доколкото Бийд пише 130 години след събитията, които описва.

"Очевидно е, че е невъзможно, някой да възпроизведе точно, нещо казано преди почти век и половина" - това е основния аргумент на тези, които смятатат, че текста е художествена измислица на монаха.

"Този аргумент е валиден за днес, но преди 1500 години нещата Може да са стояли по различен начин. Информацията е течала бавно, повече в паметта от колкото на листа. А и хората преди са имали изумителни способности за точно възпроизвеждане на гигантски текстове" - отговарят им тези, които смятат, че пред нас са автентичните мисли на Афелберт.

Аз пък си мисля, че е все едно чии мисли четем.
Според монаха Бийд това последното писмо между Афелберт и Тодерберг. Може би поради това го избрах и го преведох. Сега се престраших да представя този превод пред справедливата оценка на вас моите приятели от блог.бг, защото само една толкова висока публика би могла да ми даде точна оценка дали съм се справил добре или не. Надявам се да видите в него продължение добрата традиция с латински преводи на това прекрасно място.

Ваш Балетлнетпепас

Бележка: Оригиналният текст съм черпил от тук.
При четенето следва да се вземе предвид факта, че в латинския оригинал не съществуват никакви пунктуационни знаци - точки, тирета, главни букви, нови редове. След задълбочено прочуване на няколко от най-известните преводи на това произведение, включително и на монографиите на Malcolm R. Godden и Geoffrey Keynes, стигнах до предложения пред вас вариант. Същият обаче, е въпрос на вечно тълкувание, така че не претендирам за пълна достоверност.

И ето, и тази година се изниза, а аз пиша на неправилната хартия. Правилната, онази специално оделената за мъдри мисли, я оставих в укреплението. А ето, изведнъж внезапно ми се домъдрува! Неправилно си помислих тогава, че скоро мъдрости няма да измъдрям и съм захвърлил правилните листа. Но нищо, и на тази хартия ще ме приемеш, защото знам как отворено е сърцето ти.

Как съм? Какво правя?
Ами не съм добре. Чувствам се подтиснат, вероятно, защото не правя нищо. Ама пък и какво да направя? - Не знам!

И така, ако в началото на тези писания се чувствах добре от това, че не знам нищо, а в края им (ако приемем това за край) се чувствам зле от същия този факт. Явно е - не съм научил нищо!

А като си спомня началото: Колко сигурен бях, че ще разбера нещо! Наивни години - сега гледам към тях с усмихната въздишка. Ако го срещна този младеж, какво бих му казал?! Ами нищо. Той щеше да ме надприказва, а не да ме слуша.

Ето, скъпи Тодеберт, спрях да говоря!
Нищото не може да се изрази с думи, но пък странно е колко може да тежи едно нищо - също толкова неизразимо с думи.

Затова ти пиша това писмо - за да ти разкрия мълчанието си.

Желая ти щастие!

Афелберт владетел над Кент и Мерсия, покорил Берника и ръководещ Уесекс и Съсекс

Нагоре

Тагове: писмо,