Литератът, който сам си схващаше метафорите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.11.2009 12:56 - Заключение

Автор: baletlnetpepas Категория: Други

Прочетен: 509 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.01.2010 21:59

(за да се насладите напълно на това заключение не забравайте прикаченото клипче)

Скъпи приятели,
през дните, в които публикувах дневника си, един въпрос ме мъчеше:
Какво ще бъде моето Заключение?

И тъй като заключение нямах, изгарях от нетърпение да разбера какво ще се получи накрая. И ето, днес реших, че е подходящ момента, за да напиша моето дълбокомислено заключение, което (вярвам) всеки от вас очаква от самото начало.

Какво мога да кажа за заключение след толкова много думи в тези пътеписи?
Ще кажа, че заключението е ключе. А ключето има две функции - да заключва и да отключва.

Като дете често се случваше да си загубя ключа (при все, че ми беше вързан на шията). Това бяха неприятни моменти, свързани с абсолютно безпредметно търсене, защото загубения ключ никога не се намираше. Живота ме е изправял пред всякакви варианти на загубен ключ. Най-общо, обаче те могат да се групират в два типа: да стоя пред вратата и да искам да вляза; да стоя пред вратата и да искам да изляза;

Най-знаменитото ми заключване беше един декемврийски обед, когато се озовах на стълбището по хавлия, джапанки, чорапки, слипове и шал!

Странно е усещането да разбереш, че си в такова облекло, но нямаш ключ. За секунди мозъкът ти прехвърля безброй много варианти за Спасение, само, за да ти репортува, че нито един от тях не е приложим в конкретния случай. Такава ситуация наричам Безизходица. Безизходицата трескаво те кара да търсиш ключето, вратата и изхода. Изход винаги се намира, но често се изисква да преглътнеш гордостта си. И когато излезеш, заключваш вратата, слагаш ключето на връзката си и продължаваш по пътя си.

Обичам всяко мое заключение.
Когато заключвам, се чувствам пазител.... на всичко, което имам.

Вие, приятели, имате ли страх да се окажете без нищо? Страх ме е да не се окажа бездомник. Бездомника няма ключ за нито една врата. Но пък помня, как един приятел, като ми разказваше за скитанията си ми рече:

"...небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна..."

А аз тогава заключих, че бездомници няма. Всеки си пази кючетата и се надява бравите да не са сменени. Ако обаче окаже се, че бравата е вече сменена и ключето е непотребно, разбираш, че си направил грешно заключение. Но кой не греши на този свят, та аз да не съм като него!?

Пиер Рошо казваше, че голямо облекчение носи мисълта, че си грешен. Безгрешният човек е Чудо, а истинското чудо е Дар, а не заслуга.

И ето, след като преписах целият си дневник, за да го споделя със всички вас, но най-вече със себе си (защото, все пак, аз съм един от вас), дойде време да направя своето заключение и да продължа:

Приятели,
Никой не може да носи отговорност за това, че не е надарен

Благодаря за отделеното време, за да стигнете до тук.
Балетлнетпепас

(не забравайте клипчето)