(за да изпитате пълно удоволствие от прочитането на този постинг, моля първо си пуснете прикаченото клипче, същото е дълбоко свързано с него)
 

Кой ден сме днес?

 

Зависи. Вероятно сме 19-ти Септември. Летим над Украйна, където трябва да е 6 и нещо сутринта. Но колко е часа тук горе, не знам.

 

Дългата част от пътя наближава своя край: Time to destination 3:07 излиза на екрана ми. И докато пишех думата destination улових, че има един и същ корен са destiny. Съдбата – тя предопределя края на пътуването.

 

Зареден съм с положителна енергия. Дано, дано да я задържа дълго – имам нужда от това.

 

От Сидни до Бангкок наблюдавах една красива жена седнала до мен през пътеката (днес съм на място 54G средна редица до дясната пътека). Едвам излетяхме и беше заспала (Как успяват да заспиват толкова лесно тези хора?!). С удоволствие наблюдавах извивките на профила й. Имаше много красиви устни. По някое време се събуди и започна за прелиства списание Bride. Охо, някой ще става булка.

 

На Бангкок имах време само да изпуша две цигари (установих, че съм оставил запалките си в багажа, до когото ще имам достъп едва в София) и да пусна поздравителен постинг в блог.бг. След това трябваше да се връщам в самолета, който този път нямаше никакви закъснения.

 

Красивата бъдеща булка бе слязла в Бангкок и сега на нейно място стои някакъв чвор!

 

Почти не успях да заспя, може би за около два часа и то доста неспокойно.

 

Намерих си кърлеж. Мъничък и забит в сгъвката между рамото и врата ми. Чудя се дали успях да извадя и главата му. Предния ден участвах в разчистването на джунглата в двора на семейство Чи, като посичах увивните храсти около дърветата, а с този малък пратеник, те ми показаха, че и те могат да ме посекат. Сега, един кърлеж от гората в Goonelabah, пътува, там където се събира мръсната вода на самолета, към Лондон.

 

Лошо няма, единствения проблем е, че в момента дори и най-дребния сърбеж, ме кара внимателно да опипвам тялото си за някой друг представител на австралийската фауна.

 

Закуската идва (2:43 ч до Лондон), а ние сме над Киев. В самолета, от скука, дори изгледах цял концерт на Kaily Minogue, а се смях с глас (за пореден път) на Mr. Bean, но музикалното ми откритие е една група The Decemberists и албумът им The Hazards of Love

 

 

Край!