15.09.2009
Тези дни не пиша много. Замислил съм се върху Джаред Даймънд.
Векът на Великите Географски Открития. Европеецът със счетоводна точност е описал всичко онова, което е смятал, че му принадлежи – целия свят.
Вървял европееца, вървял и се оказало, че винаги някой го бил изпреварил – дивака!
“Аз те открих – теб и света ти! – провикнал се европееца.
“Да бе, намерих те на брега как се луташе и се чудеше къде си попаднал” – отговорил му дивака. Но европееца бил толкова сигурен, че е върха на цивилизацията, че нищо не му направило впечатление. Просто побързал го опише.
Даймънд генерализира влиянието на климатичните фактори върху развитието на една култура – полинезийската, върху цялото човечество, изпускайки от поглед това, че човек реагира на климата според културата си (култура наричам несъмнените “Да” и “Не” в главата на човека). Несъмнено, пушките са превъзходство, но не струват нищо без светоусещането за несъмнено величие. Джон Савидж е завладял Фиджи, защото не се е съмнявал в своето превъзходство. Той е знаел, че може да го направи. И все пак, възможно е този евроцентризъм да се корени именно в лесното завладяване на Америка (чрез вирусите си, казва ни Даймънд). Сто и осемдесет души побеждават цялата 80 000-а армия на инките. Как да не си помислиш, че Бог е с теб!; че ти си центъра на творението му! И това само 50-60 години след падането на Константинопол когато османската империя е пред Виена. Дали в крайна сметка победата на европееца пред стените на Виена не се дължи на новото му самочувствие, светоусещане и култура, придобити след завладяването на Америка изразено в:
Аз мога!