14.09.2009 Patch’s Beach

Франсис снима някаква граблива птица – Kite (както я нарича).

Преди да стигнем до плажа, проведе дълъг разговор с двама австралийци на средна възраст, които разхождаха кучето си. Отново се срещам с това добронамерено любопитство и освободеност пред непознатия. Накрая съм вкаран в разговора със забележката на Франсис: “ This is Baletlnetpepas, a friend of mine from Bulgaria”

“Bulgaria is a beautiful place, isn’t it?” – пита мъжа.

“Well, actually it was” – отговарям аз.

Как да му обясня необичайната алчност, която направи цялото Черноморие един единствен град! Тук, на 50 метра от морето се отглежда захарна тръстика. Земеделието не е убито от туризма. Никой не очаква да стане милионер за 10 дни. Факт е обаче, че не видях беден човек в Лисмор (в Сидни нещата бяха по-различни). Фермерът си позволява скъпи коли, съвременна земеделска техника и без ум не му минава да продаде земята си, за да може някой да построи петнадесет етажен хотел.

Дори в най-големия им курорт, Golden Coast, застрояването не може да се сравни с това на Несебър (за пример).

Захарна тръстика на 50 метра от плажа
 

Вероятно именно липсата на алчност прави тези хора така искрени в контакта им с непознатия.

Ужаса да не бъде прецакан е направил българина кошмарен (което не му пречи винаги да е прецекан).

Травматизирано общество – ще ми се да разбера от къде идва тази травма.

Опитай да разбереш другия не чрез съпоставянето му със себе си, тъй като чрез съпоставката изплуват различията.

Опитай да не съдиш другия, защото съдията предпоставя морален приоритет над съдения.

Опитай да не изследваш другия, защото изследователя предпоставя знание по-висше от това на изследвания.

                                                         Емануел Сведенборгер

                                     (превод от латински Балетленетпепас)