Прочетен: 502 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.11.2009 11:48
13.09.2009
Goonellabah, Lismore, Къщата, около 18:00 часа
Ден и половина не съм отварял този тефтер, но днес пак му дойде времето. Посетих Channon Market. Channon е малко селце на петнадесетина километра от Лисмор. Единственото забележително нещо е пазарът му (а може би по-правилно панаир?)
Малко атмосфера
Един път месечно производителите от околността се събират на едно игрище, където предлагат стоките си: Дрехи, сапуни, чаши, happy plants, музиканти, изпълнители, продавачи на идеи, политически агитатори, продаващи изделия от сребро, от плат, от кости, плодове, храни, папагали, масажисти, въртележка, сцена. Множество от различни – възрастни дами, тийнейджъри, татуирани, пърсингирани, с нищо неотличаващи се, с расти, аборигени, ухилени, ухилени, ухилени!!! Ах, какво ухилено събитие е Channon Market!
Някой не бяха ухилени а просто съсредоточени
Нерви – не видях, съревнование – не усетих.
Господи, пожелах си да имам свой занаят и да продавам изделията си на пазар като този. Какво друго му трябва на човек.
Купих подаръци. Продаваше ги старо хипи, който ми разказа за занаята си. Оплака се от кучетата по летищата:
“Ден преди да замина за Нова Зеландия пуших трева. Бях със същите дрехи и кучетата пощуряха. На митницата ме съблякоха напълно гол. Само в задника ми не погледнаха. Викам им: “Хайде момчета, на 57 години съм, няма да правя глупости, вчера само си дръпнах малко трева.”
Старо хипи, доволно, че властите не са му бъркали в задника, за да търсят забранени от международните договори субстанции
Две девойки – австралийка и уелска ми предложиха приятни преживявания с техните продукти за high и low, различни билкови смеси и синтетики. Загледан в щанда им се унесох в блян:
Боже, Боже, Боже – прости, че споменавам напразно името ти, но знам какво се случи с Г. в нашето истеризирано общество.
Дано, Дано, Дано – дано доживея да усетя този толеранс към различното и у нас. Дано идващото поколение да успее да намери някакъв начин да преодолее тази истеричност и да спре махало водещо ни от крайност в крайност!
Дано да успеем да постигнем радостта от живота, просто такъв какъвто е!
Дано да спрем търсенето на онова всеобщо признание за собственото си величие!
Дано да спрем с фалшивото състрадание, защото състраданието не може да е фалшиво!
О, как копнея за простия живот на тези хора!
“I think he is daydreaming” – чух глас на фея в далечината. Видях някаква ръка да помръдва пред погледа ми – някой ми махаше! Двете девойки ме обсъждаха със смях и ми маха пред лицето.
“Кой си ти?” – попитаме едната
“Не знам, ще ми помогнете ли да разбера?” – казах аз и започнах да разпитвам за веселите им билки.
Тук някъде бях изпаднал в daydreaming
Още малко от Channon Market
Това последното е пръчка захарна тръстика - много вкусно