(зада се насладите напълно на този пост, моля първо пуснете прикаченото клипче и след това го прочетете докато музиката се разлива в вашето съзнание)

Днес, петък, реших, че ще бъде моят ден за обикновена разходка из града. Barriston и Eline ме закараха. Първо минахме през местния аналог на Mr. Bricolage, от където си купиха 50 килограма сол за басейн, а аз им помогнах в хамалската работа. На паргинга се срещнахме с Mr. и Mrs. Еди-Кои-Си:

 

“Наши близки приятели. Техния син ни помогна, за да намерим билетите за самолета до Сидни” – обясни ми Баристън. Връзките и познанствата са странно преплетени в законовата рамка на това общество. Не се прикриват и не се смятат за нещо лошо, но човек би застанал с името си само за човек, който счита за наистина надежден. И тук става въпрос именно за услуга, в която не са замесени пари. Общност, в която всеки, стъпил здраво на имуществото си, подпомага “добрите хора” с името си.

 

Естествено бях представен: “Това е Балетлнетпепас! Той е от България, приятел на сина ни. Helps Crooks”

 

“I see” – каза Mr. Еди-Кой-Си

 

Опитах да обясня: “Когато a Crook дойде и си поговори с теб установяваш, че това е просто човек с история. Задачата ми е да разкажа историята му възможно най-добре”

 

“Ха – ха – ха” – предизвика защитната ми реч.

 

“И как е, харесали Ви Астралия?” – попита ме Mrs. Еди-Коя-Си

 

“О, да! Много ми хареса. Всичко, което видях ми хареса!” - Чудя се какво очакват да получат като отговор хора задаващи подобни въпроси.

 

“Какво ще правиш като се върнеш?” Настоя да разбере Mr. Еди-Кой-Си

 

“Ами, водя си дневник. Мисля да го публикувам.”

 

“Ха-Ха-Ха”...

 

 

След тази задушевна среща, Mr. Chee ме заведе в информационния център на Lismore, където с повече думи ми обясниха, че тук почти няма какво да видя. Аз, обаче настоях да ми посочат сградата на съда.

 

След това Баристън дълго ме упътва как да стигна, за да не се загубя. Възрастните хора навсякъде по света си мислят, че младите без тях са загубени. Кой знае, може и да са прави!

 

Намерих съда. Хубав, малък,  добре подреден, респектиращ с големите си зали. Служителя на входа ме попита дали съм влизал някога в австралийски съд и след отрицателния отговор ми даде бързи и ясни инструкции: “Какво не мога да правя!”

 

“Всичко останало е разрешено!” - заключи той

 

Влезнах в едно заседание, но то бе подготвително и нямаше нищо интересно.

 

След като излязох си купих 1 книжка Second hand. Сега стоя на една пейка и гледам да не закъснея.

 

“Най-късно в 5 трябва да сме тръгнали” – бе казал Баристън.

 

Вечерта сме на семейна сбирка, на семейство с много спорове и ежби, но което чака голямо наследство.

 

“Това е едно незабравимо преживяване” – ми бе казал Франсис.

 

“If you embarrass me, you’ll sleep at the backyard tonight” – пошегувал се бе Mr. Chee

 

Тръпна от очакване и си мисля, че тези хора са такива – едновременно наивни и изключително целенасочени, защото никога не са преживявали травмата на революцията. Прекъсването и загубата на ценностите. Съмнението дали животът е такъв навсякъде.

Е, аз бих могъл да им говоря много!

 

 

 

 

 

Обядвах 4 земена и парче синьо сирене – доста твърдо и миризливо, които закупих от местния супер, помещаващ се в местния МОЛ. Докато се чудех какво да си избера, обаче, попаднах на “Българско Бяло Сирене” – 450 гр. в кутия. Опаковката убеждаваше купувача, че сиренето е изработено от висококачествени млечни продукти, от мандра намираща се високо в планините на България. Коя е мандрата и кои са планините не бе написано. Това е единствения български продукт, който срещнах до сега.