Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2009 13:46 - Из "Дневника на Балетлнетпепас" 11 Септември 2009г. І част
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 293 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 28.10.2009 20:02


 
 
 
 
 
 

 
(за да изпитате пълното удоволствие от прочитането на този пост, моля първо си пуснете прикаченото клипче)
 
 
 

11.09.2009г. Пейка в центъра на Лисмор (ЧРД - Бъди)

 

Вчера успях за първи път в живота си да “хвана вълната”.

След паниката, която изпитах да не се удавя/ да не бъда изяден/ да не изчезна безследно/ и т.н./ в Океана, реших чинно да си стоя под чадъра и да си чета. Е, един път взех дъската, но потопих краката си само до глезените и, след като усетих хладната вода, реших, че не ми е мястото тук.

 

Час по-късно се появи Франсис, който цъкайки с език, за дето не е намерил никакви раци на Patchs Beaches каза:

“Време е за къпане!”

 

 Взе дъската, а аз го придружих като внимавах много да не бъда всмукан от водата отново. Влизахме заедно, докато в един момент той каза:

“Ето я!” – обърна се и докато кажа нещо изчезна. Дълго се взирах къде точно ще му се покаже главата, но така и не я видях, докато в един момент го забелязах да ми маха от брега.

“Еба ти и номера!” – възкликнах в изумление.

 

“Как го направи?” – попитах го, когато дойде отново.

 

“Ще те науча” – отговори ми той и яхна следващата вълна.

 

Естествено, не ме научи (явно от дългото стоене сред университетските среди е придобил един крайно позитивистичен метод за обяснение, който ми е толкова чужд, че когато го чуе мозъкът ми сам отказва да го разбере), но по някое време му омръзна и ми връчи дъската. Аз обаче бях отбелязал мислено някои различия в това, което прави той и това което правя аз.

 

Коригирах се и след няколко опита, чиито резултат бе само центрофугирането ми сред океанска пяна, видях вълна която ми се видя подходяща; изчаках мига, който ми се видя подходящ; избутах се със сила, която ми изглеждаше подходяща... и изведнъж се оказах носен от вълната и това продължи... продължи.... продължи.... продължи...., не можех да повярвам колко продължи. А аз виках и виках и виках и когато стигнах брега се излегнах на пясъка и започнах да се смея.

 

“Ади пак!”

Този път дълго не излязох от водата.






Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 556037
Постинги: 385
Коментари: 3852
Гласове: 4530
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930