Прочетен: 522 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.10.2009 20:02
(за да изпитате пълното удоволствие от прочитането на този пост, моля първо си пуснете прикаченото клипче)
11.09.2009г. Пейка в центъра на Лисмор (ЧРД - Бъди)
Вчера успях за първи път в живота си да “хвана вълната”.
След паниката, която изпитах да не се удавя/ да не бъда изяден/ да не изчезна безследно/ и т.н./ в Океана, реших чинно да си стоя под чадъра и да си чета. Е, един път взех дъската, но потопих краката си само до глезените и, след като усетих хладната вода, реших, че не ми е мястото тук.
Час по-късно се появи Франсис, който цъкайки с език, за дето не е намерил никакви раци на Patch’s Beaches каза:
“Време е за къпане!”
Взе дъската, а аз го придружих като внимавах много да не бъда всмукан от водата отново. Влизахме заедно, докато в един момент той каза:
“Ето я!” – обърна се и докато кажа нещо изчезна. Дълго се взирах къде точно ще му се покаже главата, но така и не я видях, докато в един момент го забелязах да ми маха от брега.
“Еба ти и номера!” – възкликнах в изумление.
“Как го направи?” – попитах го, когато дойде отново.
“Ще те науча” – отговори ми той и яхна следващата вълна.
Естествено, не ме научи (явно от дългото стоене сред университетските среди е придобил един крайно позитивистичен метод за обяснение, който ми е толкова чужд, че когато го чуе мозъкът ми сам отказва да го разбере), но по някое време му омръзна и ми връчи дъската. Аз обаче бях отбелязал мислено някои различия в това, което прави той и това което правя аз.
Коригирах се и след няколко опита, чиито резултат бе само центрофугирането ми сред океанска пяна, видях вълна която ми се видя подходяща; изчаках мига, който ми се видя подходящ; избутах се със сила, която ми изглеждаше подходяща... и изведнъж се оказах носен от вълната и това продължи... продължи.... продължи.... продължи...., не можех да повярвам колко продължи. А аз виках и виках и виках и когато стигнах брега се излегнах на пясъка и започнах да се смея.
“Ади пак!”
Този път дълго не излязох от водата.