Литератът, който сам си схващаше метафорите :: Из "Дневника на Балетлнетпепас" 9 Септември 2009г. І част

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.10.2009 10:04 - Из "Дневника на Балетлнетпепас" 9 Септември 2009г. І част

Автор: baletlnetpepas Категория: Други

Прочетен: 678 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.10.2009 22:48

Два дена не бях писал. Вероятно, защото пътуването ми започва да се превръща в рутина. Рутиността е знак за опознаване на средата, в която живеем...или липсата на любопитство, но е възможно и двете неща да са верни. Така и аз, явно съм започнал да опознавам Lismore и семейство Chee или пък спирам да съм любопитен към тях, а може би и двете едновременно.

В понеделник дори не излязох извън двора на къщата. Намерих си забавленията вътре - сутринта четох книжка, после участвах в правенето на една ограда, а накрая с Франсис среляхме с лък.

Стрелянето с лък се оказа забавна работа. Поставяш стрелата на правилното място и започваш да дърпаш тетивата. Трудно е в началото, влагаш много усилие; и изведнъж, след определена точка на опъване, ръката ти сякаш сама тръгва назад. Толкова е леко. И ето, превърнал си се във възможен убиец. Единствено от теб зависи, кога и накъде ще освободиш напрежението поемащо стрелата със себе си. Истински страшен Срелец!

Хм, не точно... Поне не аз. От мен зависеше "кога", но "на къде" бе по-скоро пожелателно. Разбрах това, след като разминах с половин метър мишената (купчина пръст) и стрелата отиде някъде сред шубраците, а следващият един час отмина бързо в напразните опити да я открием.

"Е, нищо, всеки е губел стрели..." - успокои ме Франсис виждайки виновното ми изражение събиращо цялото нещастие на света. "Внимавай обаче с тези неща" - посочи ми той една мравка.

Една мравка (снимка F. Chee)

Bull-ants, Killer-ants, Giant -ants - "бах ти и насекомото. Голямо, агресивно, хапещо, жилещо, преследващо, с чудесно зрение и напълно безразлично към смъртта!

"Като те ухапе веднъж ти държи влага за цял живот!" - казал ми бе Робърт няколко дни по рано в Сидни.

"Но пък, като те ухапе придобиваш зрение за него. Не го пропускаш когато е наоколо и можеш да следиш и пет на веднъж като всички ги държиш фокусирани. Не знам как става!" - бе добавила жена му.

Определено Австралия не е особено интересна като общество, но природата й е смайваща! Не познавах нищо от това, което видях.

МИТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО

След като седмия ден отмина Господ Бог, стана, разкърши снага и ръце и погледна доволно творението Си. Морето, земята, звездите, рибите, пълзящите твари, птиците и хората живееха в мир и съгласие, точно по волята Му.

"Ама че скука" - помисли си Господа и се зачуди какви да ги сътвори днес. Отиде към божествената си работилница и установи, че през седмицата е изразходвал всичко. Останали бяха само непотребни изрезки ненужен материал.

"Когато си вдъхновен и в кондиция не забелязваш как минава времето" - забеляза Господа - "Ще ми трябва нов материал" - отбеляза си.

Тогава обаче, сред купчината захвърлени боклуци, той видя черупка от яйце, опашка от видра, отровен шип от скат, патешка човка и шишенце мляко.

"Хоп" - каза той и от божествената му искра изкочи

птицечовката! (По принцип, той бе толкова всемогъщ, че не му трябваше да казва "Хоп", за да сътвори нещо, но бе установил, че това му носи по-голямо удоволствие и си остави тази слабост, ей тъй, колкото да има нещо човешко, нали все пак ги бе създал по свой образ и подобие).

"Хм" - каза той оглеждайки творението си - "Не е ли малко прекалено?" - суетно се зачуди.

Междувременно обаче, хората бяха изяли плода на познанието, което ги бе превърнало в абсолютни маймуни и вдигаха страшна гюрултия.

"Къде сбърках!?" - тъжно поклати глава родителят и отиде да оправя бакиите на децата си, като реши да се заеме с птицечовката след това.

Нагоре