Постинг
19.10.2009 10:03 -
Из "Дневника на Балетлнетпепас" 6 Септември 2009г.
06.09.2009г. Докато пътувам в малкия витлов самолет между Сидни - Лисмор
Сутринта разбрах за поредната трагедия около национален празник. Всъщност тук дори съобщиха за събитието по телевизията, но както винаги преувеличено (на телевизията й дай повече трупове) - 30 души в лодка в Охридското езеро, от които 4-ма англичани - всичките удавени. Както разбрах по-късно удавените били само 15, но за сметка на това всичките българи. Това ме накара да се замисля.
Едва ли новинарският канал ще си поправи информацията. В крайна сметка какво ги интересува австралийците за 15 или 30 аборигени от другата страна на земята? До колокто успявам да схвана, познанията им за България се изчерпват с това, че са й чували името, но не рядко и това им се губи. Но, мисля си, с какво толкова сме заслужили да ни знаят с нещо повече?!
Както и да е, лека пръст на мъртвите и приятно изкарване на живите!
Вчера с Франсис гостувахме на Julian и Paullina; той - роден в Шри Ланка, но още като дете дошъл със семейството си тук; тя - родена в Ирландия с баща ирландец и майка австралийка. Двамата имащи три деца на 9, 6 и 2 години и живеещи в приятната неразбория на двуетажната си къщичка. В същност, ако в нечия къща до момента съм се чувствал наистина конфортно, то това беше тяхната. Другите бяха твърде подредени и изрядни за вкуса ми. Усещането, което ми носеха е, че е по-добре човек да не стъпва в тях, за да не наруши чистотата им.
Тук, децата изпозаспаха по столовете и на земята, къде то им е удобно, без това да предизвика обичайното неудобство, което членовете на следната класа са склонни да изпитат, когато нещо неподредено се случва пред чужди очи. Единственият елемент, който напомняше за манталитета на средната класа беше голямата портретна снимка от сватбата на тези двамата; с костюм и булченска рокля - сресани, гримирани и със специфичната за случая изкуствена усмивка, човек спокойно можеше да си помисли, че това не са те. И все пак, снимката стана обект на тънко усмиване. Убеден съм, че гостувам на internal proletariat.
Кенгурото...
Julian вдигна летвата твърде високо с това ястие! Първо ни почерпи с някакви миди, а след това дойде реда на кенгуруго, леко запържено, оваляно в настъргани макадемии и залято със "Julian"s special sauce"!
"Не можеш да го пържиш повече, защото е много крехко и няма никаква мазнина" - отбеляза Полина, когато разбра, че това ще бъде първия ми опит с кенгурово месо и добави - "Най-здравословното месо! Като вкус прилича малко на еленско"
"Добре, когато опитвам за първи път еленско ще кажа, че по вкус прилича малко на кенгуру" - веднага демонстрирах перфектото си чувсто за хумор.
Кенгурово месо поръсено с макадемии, което се запържва малко
"Ние по някога се бием за неговия сос" - каза ми Craig - изрусен тип с излъчване на предрусал Део, за когото разбрах, че е с "black belt" по Карате и който обясняваше на Франсис, че предпочита "Hit in the head then stories..." (трябва да призная, че когато прочета някои от историите в блог.бг и аз започвам да съм на неговото мнение - бел.авт.)
"He is mad" - заключи по-късно Франсис.
Когато вкусих месото.....беше толкова крехко и вкусно, че няма възможност да го опиша.
Полина пробва мидички преди основната вкуснотия за вечерта
"Той е голям готвач" - каза Франсис пообиден от това, че нарекох яденето на Julian "The tastiest thing I"ve tried since I"m in Australia" (Франсис има претенциите да е добър готвач и наистина е такъв, но този... о, този е просто от друго измерение).
"Ще вземеш ли последното парче?" - попита ме Джулиан
Джулиан е готвач от измерение, с което едва ли ще се срещна в живота си!
"Човеко, пълен съм до горе, но ще го взема, за да не го сънувам, когато се върна в България!" - казах аз.
В последствие ни дадоха някакъв кейк, но дали беше хубав или не, не мога да кажа, тъй като бях изпаднал в несвяст от преяждане.
Стояхме до късно и си приказвахме. Освен гореописаните присъстваха и жената и детето на Craig, които за разлика от него бяха съвсем нормални.
---------------------------------------------------------------------------------
Току що кацнахме на летището в Лисмор. Бях си забравил шапката и потмонето с парите и паспорта в самолета. Добре, че Франсис внимава какви ги върша.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4536
Блогрол
