03.10.2009г. Катедралата St Andrew’s в близост до Town Hall.

Попаднах тук случайно. Днес съм освободен от опеката на Франсис, който колкото и приятен и полезен да е, понякога може да досади. Всъщност, обичам да се разхождам сам по непознати места. Някои ще кажат, че изпускам известните места по градовете и вероятно ще са прави.

Лично аз никога не чета предварително за местата, които посещавам. Просто давам възможност на шанса и случайността да ме водят. Когато знаеш предварително какво ще видиш, често не разбираш какво си видял.

Така е и днес. Закупих си от дневните карти за влак, рейс и ферибот срещу 17 AUD и реших, че ще сляза на Town Hall. Това е последната спирка на т.нар Green Line. Излизайки от станцията реших да проследя знаците за тоалетна.

Тоалетните бяха затворени. Надпис ни уверяваше, че причина за това е грижата за нашето пълно удовлетворение от предлаганите услуги, но ни насочваше към Sydney Square, където са инсталирани временни тоалетни. Е, намерих ги, но, оказа се, не ми се ходело по-голяма нужда, както съм си мислел, а само ми се пърдяло, което и направих.

Точно срещу изхода на временната тоалетната се намираше входа на St. Andrew’s Cathedral. Като любител на духовните преживявания веднага се насочих на там. На входа ме спря добре облечен господин – около 70-те, с вид на типичен англосаксонец от викторианската епоха – знаещ, разбиращ, строг, справедлив. Каза ми, че службата скоро ще свърши. Това малко ме обърка. Не знаех дали е чисто информативно изречение или в него трябва да открия някакво стаено правило за поведение, което съм длъжен да спазя.

“Искам само да разгледам! Нали няма проблем?” – казах несигурно аз.

“Ама разбира се, заповядайте. Естествено, че няма проблем” – излекува несигурността ми той.

Катедралата на св. Андрей в Сидни


Тези двамата участват и в фимлчето долу (някой от вас вече са го виждали).


Службата беше слабо посетена. Изброих 12 възрастни дами между 65 и 90 години, всички излъчващи добро здраве и сигурност в моралните си устои. Имаше и един мъж. Облечен в костюм (в последствие се оказа, че жена му и малкото му дете също са тук, но детето тичаше по катедрата, а майка му тичаше след него). Мъжът изглеждаше като, че е любимецът на клуба на възрастните дами от St. Andrew’s Cathedral.

Всички се бяха разположили в дясната предна половина на помещението (...и ще постави овцете от дясната си страна..., Мат 25:33) и за да не ги притеснявам, аз седнах в задната лява част (..., а козите от лявата. пак там). Отчето – около петдесет, с очила, пълничък и леко оплешивяващ – говореше хубави неща. Обичам службите.

 
Възрастните дами си хротуваха след службата

Накрая ни призова да станем и да кажем молитвата на страница 32 (от къде – не знам) и да изпеем една песен. Естествено станах, но нямаше как да се включа в останалото. Стоях си сам самичък в редицата по къси гащи и фланелка с лика на Че Гевара с две червени петолъчки от двете му страни.

Старите госпожи пееха много хубаво и аз се унесох в медитираща молитва за всичките ми близки, понеже си ги обичам и държа на тях.

По едно време обаче се замислих: като е видял събраните дами, дали в главата на отчето не е минала дяволитата мисъл: “Старите кукумявки пак са тук”

Не, тази мисъл е моя. Всички сме грешни Господи, и аз начело на всички, прости!

 
На монитори по стените се появаваха бодри и весели лица

 
Масонско сборище в Сидни

Цял ден вали и аз се возя по фериботните линии без цел и посока:

“Ще видим” – както казваше стария Сократ. Слушам Travelhouse, чиято атмосфера ми се връзва безкрайно много с този град и това време. Но пък някой може да каже, че атмосферата в ушите ти създава атмосферата в очите ти и вероятно ще е прав.

Слизам на Mosman Avenue Road.


Ферибота отпътува от Mosman Avenue Road


Лунапарк в залива на Сидни




Дъждовен ден погледнат през прозореца на ферибот.