02.09.2009г.

Следните редове пиша от влака Katoomba – Central Station, Syney. Малко съм се смръзнал и трудно движа ръката си.

Катумба е градче на два часа път от Сидни. Изходен пункт към Blue Mountains.

“Сините планини се наричат така” – каза ми Франсис с тон подсказващ научно познание по проблема – “поради синкавата мъгла, която се стели по тях. Мъглата е повече през летните месеци (Ноември – Януари бел. моя) и е следствие от изпарената евкалиптова смола.

Eй това са "Трите сестри"


Спускам се към дълбините на джунглата


Това май вече го пусках

Евкалипти, които пускат мъгла


Същият водопад, но от долу



Факт бе, погледът ми се стелеше на далеч до към обяд, но след това, въпросната мъгла започна да пада, а в 4 следобед ми се губеха очертанията и на най-близките хълмове. Настана  кучи студ и ей на, вкочаних се. Човек може да се изненада колко студено може да е в тази джунгла, под клоните на дърветата.

Голямата атракция на Катумба е скално образование наречено “Three sisters”.

“Трите сестри са от great spiritual significance за “нам-какви-си” people" (очевидно аборигени) - казваше поставена табела. Това “great  spiritual significance” го виждам за “нам-кой-си” път, което ме кара да смятам, че сложилите знака нямат много идея за това духовно значение.

Тези дни бях наистина впечатлен от изобразителното изкуство на аборигените. 3D! И изведнъж се оказа, че зад тази 3D картинка, с цялата й подвижност и вибрация се крие цяла конкретна история.

“Виждате ли гущера? Тези линии тук показват къде живее. Тези – как най-лесно да бъде убит без да се разяри духът му. А тези – кои части на тялото му стават за ядене и как да се сготви.” – каза ми снощи една продавачка от магазин на аборигенско изкуство.

“А някой хора казват, че аборигените нямали писменост!” – вметна Франсис по-късно.

“Ловна книга, готварска книга и туристически наръчник в една картина за духа на един гущер” – мисля си аз.


Не е гущер, но мисля идеята се схваща

“Трите сестри” се извисяват високо над долина пълна с евкалиптови дървета. С Франсис направихме добър преход. Наоколо е пълно с изоставени мини и туристи.

Мини...


...и туристи

Франсис беше въодушевен от това, че се е завърнал в местата на своята младежка лудост и ме проведе по някакви пътечки, не използвани от доста време. Обядвахме сандвичи, които направих сутринта.

Синкава мъгла, която започва да се стели


Франсис ми разказва за младежките си лудории на същото място


Глупаво изглеждащи лелки има навсякъде по земята


За да усетите мащаба вгледайте се в лявата на лявата сестра. Там е моста, на който седеше горната лелка



Всъщност решението на отидем на Blue Mountains бе внезапно и ненадейно. Сутринта Максин, след като изпрати Патрик (малкия й син) до училищния автобус, влезе в къщата и ми каза:

“Що не отидеш до сините планини. Днес времето е хубаво, а кой знае какво ще бъде утре”

Франсис каза:

“Ми да, и аз ще дойда. Не съм ходил там от 15 години.”

А Максин каза:

“Хайде момчета, аз ще ви закарам”

И ето ме, почти стигнах до Central Station, Sydney.

Търся пликче, за да си сложа мръсните гащи. Когато си разхвърлян винаги можеш да намериш нещо, защото нещата са навсякъде. Когато си подреден трябва да отидеш до мястото, където си оставил нещото, защото ТО Е ТАМ.

Убеден съм, че в тази къща е пълно с пликчета, които обаче се намират на Правилното място. Моят проблем е, че не знам къде е това място и няма никакъв шанс да попадна на пликче. Докато го търсех обаче, попаднах на мястото за хавлии... Мале, ако хавлиите са толкова, колко ли са пликчетата?


Открих хавлиите. Пликчета няма!

 
Всъщност, мисля, че стаята, която са ми дали е свещената територия на мама! Housewife, завършила ботаника, в библиотеката й се откриват доста книги свързани с отглеждането на растения (пък и знаем какво е семейството й). В момента обаче, след като изпрати мъжа на работа и децата на училище и доскучава и се занимава с ръкоделия (вечерта на пристигането ни тя показа на Франсис някакви завивки и покривки, които сама изработила) (трябваше да й предложа да си направи блог в блог.бг – бел. моя). Вероятно поради това в библиотеката й се открива 7-томната Golden Hands Encyclopedia of Crafts. И тъй като домакинята трябва да сготви – ето 12 тома Golden Cooking Library. Детски книжки (децата трябва да не възпитават правилно) – The Complete Tales of Beatrix Potter, Treasury of Nursery Rhymes и др. А доколкото домакинята трябва да управлява семейството, откривам няколко книги за Мениджмънт, след които сериозно впечатление прави Essential Manager’s Manual – поне 1000 страници (а си мислех, че Тома Аквински е писал доста!). Encyclopedia of Complementary Medicine (ама, моля ви, за къде сме без медицината!); Concise Atlas of the world; дебело издание с репродукции на Микеланджело; но тъй като целта на всяка домакиня е дълбоката човешка душевност – моля, Understanding Psychology!

Библиотеката на една housewife
 

Мм-да, нищо чудно, че Максин така настояваше да ни закара до Катумба – вероятно й е ужасно скучно. А и по пътя проведохме много приятен разговор, за децата, възпитанието, образователната система и т.н. Нейни са думите:

“Напоследък от толерантност стана трудно да се говори – не е Policeman, а Policeperson; не е air-hostess, а air-assistant; не е secretary, че е сексизъм, ами office assistant!”, а аз пък си мислех “Оруел, Оруел...!”

Добре, сега важното е къде да намеря пликче за мръсните си гащи!