31.08.2008г. Малък петнадесетместен витлов самолет летящ от Лисмор към Сидни. Компанията  - Rex (Regional Express)

Вчера беше Неделя, а мен откровено ме мързеше. Закъснях за закуска (а в това семейство закъснението за закуска се приема за някаква форма за неуважение към целия свят). За свое оправдание мога да кажа, че се събудих внезапно към 3 часа и после дълго не успях да заспя.

Закуската тук е доста еднообразна, някакви пресовани семена под формата на бисквити, на които се слагат плодове – ягоди или powpow (нещо с вид и форма на пъпеш, но растящо на дърво) – и това всеки ден. Без съмнение здравословно, но омръзващо.

Вероятно това бе причината да кажа на Франсис, че не ми се ловя Yabby и ще остана в къщи (още повече, че е възможно ехидното ми отношение към ловните му методи да са причина за неуспехите му предните дни).

Бях се зачел в една книжка, когато изпитах остър глад. Казах на Елейн, че ще изляза на разходка из града.

„Но в неделя, нищо не работи” – каза ми тя.

„Нищо, ще се поразходя. От къде да хвана рейса?” – попитах

„И рейса не работи в Неделя. Това е австралийската провинция...”

..... една вметка, току що самолета ми се отдели от лисморското летище....

...та, в крайна сметка, реших, че ще се поразходя, пък докъдето стигна. Излязох от къщата и се опитах да не мисля за потискащото чувство на стържещ корем, в крайна сметка нищо не работеше, така че нищо не можех да направя.

След като повървях малко видях табелка, на която пишеше “Lismore 7 km”. „Колкото-толкова” – с оптимизъм приех трудностите  в живота.

Не щеш ли, след около 200 метра видях отворена бензиностнация с малко магазинче.

„Това е случай, който не бива да се изпуска” – казах на себе си и нахълтах с идеята да си купя възможно най-големия сандвич. И най-малките сандвичи обаче се оказаха свършили, а аз излезнах леко недоволен, но стискащ сладоледена бисквита и сникерс. Не обичам сладко.

След сто метра, видях работещ цял търговски комплекс. Реших, че съм голям късметлия и се сдобих с огромен, нездравословен чипс, който хапвах по пътя (в същност, оказа се, че доста места работят, но Елейн и Баристон рядко излизат в Неделя, с мотива, че нищо не работи).

Лисмор е доста unfriendly-walking town. Така си мислех докато щрапах по австралийското шосе, а австралийците ми бибипкаха с клаксоните или ми подвикваха. Като заговорих за австралийци, мисля си, че са доста дружелюбно настроени хора (поне в Лисмор), лесно те заговарят и можеш да прекараш половин час с абсолютно непознат, с който да си говорите за заобикалящата ви действителност.

За около час и половина стигнах града чувствайки се отново гладен. Срещу ми се изправи KFC. Заглеждайки се в менюто обаче, не успах да разбера какво и колко за колко предлагат (трябва да си призная, че срещам затруднения в разбирането на менюттата на McDonalds и KFC дори в България, а какво остава за Lismore, NSW, Australia). Това ме отказа от поръчването (Предпочитам да не говоря, там където съществува опасност да не бъда разбран и винаги, когато все пак говоря, въпреки усещането си за такава опасност,оставам неразбран. Разбрахте ли ме приятели от блог.бг – бел. авт.)

Както и да е. Стигнах до центъра на градчето (то градчето е само център, а останалото е предградие) и установих, че няма какво толкова да правя. Купих си един спрайт, излегнах се на една пейка, дочетох си книгата и съм заспал.

Понякое време се събудих и установих, че никой не ми обръща каквото и да е внимание. Реших, че и аз няма да им обръщам внимание и закрачих наобратно. Минах през една антикварна книжарница, но нямаше нищо интересно (въпреки, че спрях вниманието си на дизреловата Sybil, но единствено заради ролята му в българската история. Като я зачетох, обаче не ми се видя нещо грабващо и я оставих).

Пътят на горе (Лисмор е заобиколен от всякъде с хълмове) ме убеди, че в същоност градчето въобще не е unfriendly-walking town. Просто на идване съм сбъркал страната, от която е трябвало да вървя (това обясни и бибипканията и подвикванията, на които бях обект на идване). Немалка част от пътя бе съпътствана от симпатичен тротоар скрит в растителността.

Минавайки отново покрай KFC реших, че ще хапна все пак. Поръчах си бургер Bacon & Cheese.

„В комбо или...?” ме попита продавача нещо, което не разбрах.

„Ми, в комбо” – няма да се излагам, че не съм разбрал, я!

Оказа се, че си поръчах допълнително картофки и безалкохолно за допълнителната цена от 5,5 AUD.

„Тюх, ама че тъпотия, знам си аз че ще остана резразбран!”

– „Е, нека поне безалкохолното да е Пепси, другите не съм ги и чувал!”

....самолета започва да каца в Сидни. Няколко дни ще гостуваме на сестрата на Франсис....

Голямото събитие днес е, че си взех очилата. Ми, че то могло да се вижда кристално ясно и през стъкла. Някак добре се получи, че океана ми взе старите.

На обяд хапнахме, риба с много странно панирани картофи: “Typical aussie”- както ми каза Франсис. Бяха много гадни, пропити с олио. „Много са гадни, трябваше да вземем други” – заключи той.

....току що кацнахме! Жив съм!