Постинг
02.10.2009 10:13 -
Из "Дневника на Балетлнетпепас" 29 Август 2009
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2009 12:22
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 02.10.2009 12:22
С Франсис отново посетихме Night Cap National Park. Този път обаче отидохме до Minyon Falls - прекрасен 100-метров водопад. Паркира се близо до мястото, където е ръба на водопада и от където се разкрива чудесна гледка към околността.
До дъното му се стига по една 5 километрова пътека преминаваща през буйна rain forest.
Преди да стигне Night Cap National Park посетитеят преминава прес пасторални пасища, по които живеят Happy Cows.
Помните ли как първата вечер се чудех какво ли е това животно издаващо странни маймунски звуци посреднощ? Е, оказа се тази птичка, чието име така и не разбрах!
Един път ми казваха, че съм щастливец задето съм посетил Австралия при толкова необичайно топла зима, друг път, че ако не съм посетил Австралия при толкова необичайно топла зима съм щял да видя доста по пълноводни реки и водопади
Водопада под който щеше да се изкъпе Балетлнетпепас
Долу водата се превръщаше в ситна пара и пълнеше малко езерце. Дълго се чудех дали да вляза, за да се изкъпя и докато се чудех опитвах да медитирам над случващото се - звуците, скалите, дърветата, водата, над цялото.
Знаех, че цял живот ще ме бъде яд.
"Плува ли ти се?" - попитаме Франсис когато забеляза, че съм си събул обувките и съм си топнал краката във водата.
"Мхъ" - отвърнах аз.
"Влизай, кой знае дали ще дойдеш някога отново".
(Със сигурност няма, защото ще съм промнен, езерото ще е променено и нищо няма да е същото)
Водата бе доста студена. Плувах и излязох от другата страна на езерото, където водата падаше под формата на ситен дъжд. Изправих се и и си взех божествен душ!
"Уау! Боже, с нищо не съм заслужил това щастие!"
Балетлнетпепас плува без очила, защото си ги бе загубил
Тайната причина да посетим това място обаче, бе желанието на Франсис да снима Yabby. Нямах никаква представа какво може да е това Yabby, а опитите на Франсис да ми обясни ме навеждаха на идеята, че ще да е нещо голямо, вкусно и срещано само в чисти води.
Седнахме да си почиваме и извадихме по един Веджемайт сандвич.
"Само когато си много гладен можеш да харесаш Веджамайт" - каза Франсис и като че беше прав. Бях примрял от глад и този сандвич ми се стори ужасно вкусен. Изведнъж Франсис извика:
"Виж, змиорка!"
Всъщност не каза змиорка, а нещо като "eel", но аз и идея си нямах какво може да е това eel! Той започна да ми обяснява, но виждайки неразбиращия ми поглед реши, че най-добре е просто да ми я покаже и метна парченце хляб във водата.
Внезапно извика и посочи към мястото на хляба:
"Look, Yabby!"
Взрях се там където ми сочеше като очаквах да излезе нещо неопределено. След малко погледа ми отдели нещо, което помръдваше. Появи се голям мустак, а след него и голяма щипка.
"Аха, Yabby, значело голям речен рак" - разбрах аз.
"Хайде, отивай да го хванеш" - казах му.
Франсис обаче е странен чешит. Първо трябваше да композира "сцената", на която да го снима. После да постави стабилно апарата. И едва тогава тръгна да го лови.
"The fish is still in the water, but you are prepering the pan" - налях малко българска мъдрост в австралийската му глава.
Той завърза късче месо на един канап и го пусна до мустото където рака се беше появил. След малко го видяхме отново да излиза. Франсис го хвана и въпреки яростната съпротива на Ябито, което го одра по ръката, го постави на мястото на сцената. Ракът яростно размаха синята си щипка. Едва тогава видях, че тя е една.
Снимките започнаха и естествено с тях започнаха и проблемите с "Bloody Dam Camera", на която или лещите не бяха подходящи или светкавицата не работеше. Докато моят гит се справяше със ситуацията, аз поемах отговорната задача да пазя Ябито, което ме следеше с поглед и ме заплашваше яростно с щипка.
"Този рак не е фотогеничен!" - заключи накрая Франсис - "ще го пусна и ще хвана някой с две щипки".
Нефотогенично Yabby размахало единствената си останала щипка
"Through away domestic, pursue the wild" - отново почерпих опит от българската народна мъдрост.
Остатъка от деня прекарахме докато той клечеше над канапа, за да хване фотогенично Yabby, а аз се забавлявах като хранех змиорката с късчета месо забучени на клонка.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4536
Блогрол