Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2009 13:47 - Из "Дневника на Балетлнетпепас" 26 Август 2009г.
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 452 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 29.09.2009 08:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
 
 
 
 

26.08.2009г. от леглото си в Гунелаба

 

…сънят обаче ме победи! Но ето, че в 4 часа се събудих и се ококорих. Ами тогава да използвам ефектите на часовата разлика, за да свърша това, което не свърших вчера.

 

Пътуването от Лондон до Бангкок премина без значителни инциденти. Явно дори съм успял да поспя, защото от Украйна изведнъж се озовах над Афганистан. Бях решил по време на престоя да хапна, но предвид закъснението ни казаха, че ще бъдем само 45 минути. С удоволствие намерих Smoking room, където изпуших две бързи цигари (европейските и австралийските летища са пушачо-нетолерантни и съвсем са се уляли в тази насока)

 

Върнах се при самолета, но оказа се имало някакъв проблем със крилото и полета се отложи. Е, поне използвах случая да похапна чудна тайландска храна. Seafood Salad (Spicy) и някакво свинско с ориз. Признавам, салатата бе too spicy for me. Така се подлютих, че когато хапвах ориза се чудех дали това, което усещам е от лютото или ориза е нечовешки топъл и гори на устата ми (тази дилема стои нерешена и до сега – бел. автора). Свинското обаче беше много вкусно и ми се топеше в устата. Впечатление ми направиха цените, които дори на летището можеха да се окачествят като скромни. Определено Бангкок ще е някоя следваща дестинация – живот и здраве.

 

В 22:30 часа тайландско време, с четири часа закъснение, излетяхме към Сидни. Знаех, че съм изпуснал всичките си връзки от тук на сетне, така че не се притеснявах. Бях пуснал пост в блог.бг и се наслаждавах на полета като си поръчвах непрестанно малки бутилчици червено вино (по 189ml от реномирана марка, която не запомних). Вероятно бях изпил около литър и нещо когато съм заспал в пиянска дрямка.

 

Сидни!

Преминаването на границата ми костваше известно време. Вероятно това се дължеше на популярността ми. Дребните имиграционни служители да се заинтересуваха от мен и да ми оказаха особено уважение.

Бях принтирал визата си, но никой не поиска да я види. Служителя на гишето направо ме отдели от тълпата туристи и ме помоли да остана малко повече при него. Естествено нямаше проблеми да остана, та всички  толкова много желаеха да ме видят! Невярващ на късмета си, първия служител повика друг, за да ми окаже специалната чест, да ме придружи до специална стая. Там, бях оставен повече от половин час, за да си почина след дългия път, седнал на един стол. Когато служителите забелязаха, че ми е омръзнало да си почивам изпратиха специален представител, който от името на целия австралийски народ и държавна организация проведе с мен дълго и задълбочено интервю. Искаше да знае всичко за мен – имена, професия, роднински връзки, познанства, приятелства, намерения за посещения и какво ли още не. Обясних му, че като истинска звезда предпочитам да не обсъждам личния си живот. Много симпатичен човек, постави ми специален печат, за да се отличавам от всеки друг посетител на Австралия.

 

Изненадите на любезните домакини не свършиха само с това. Запленени от личността ми и впечатлени от специалния печат служителките ме помолиха да не минавам от обикновеното място за излизане от летището, а ме пратиха на редица № 1. Малцина бяхме призваните, а единствен аз бях избрания!  Виждайки ме служителката пусна всички останали и повика служителя (чието име не си спомням), който дойде и пожела да се запознае лично с мен. Оказа ми такова уважение! Сложи си специални ръкавици, за да не би омърсените му пръсти да докосван свещения ми багаж. Пожела да се убеди, че АЗ ЛИЧНО съм приготвил багажа си и НИКОЙ ДРУГ не го е докосвал след мен. Чувайки утвърдителния ми отговор ТОЙ ЛИЧНО запозна да изважда дрехите ми една по една и да ги докосва с подчертано внимание като не изпускаше нито една гънка.

 

Първото нещо, което извади беше някакъв странен уред, който бях взел от Лондон за Франсис.

- Какво е това? – попита ме той.

- Идея си нямам! Нося го за един приятел – отвърнах аз.

Чувайки това служителят внимателно го отдели на страни.

- Имате много книги! – констатира той, виждайки заглавия като History of God, The Bible, Orientalism, и други подобни.

- О, да! Аз обичам да чета – информирах почитателя си аз.

- А това какво е?

- О, това е дневникът ми. Освен да чета обичам и да пиша. И вие ще бъдете описан! – успокоих го бързо и видях колко много се зарадва.

- Какво е това Multi-Faith Prayer Room? – побърза да попитай той за единственото нещо, което можеше да разбере.

Обясних му спокойно, защото с почитателите си човек трябва да е търпелив, много са капризни.

- Имам и 5 кутии цигари, а забравихте и една секция на куфара ми. Държа да ви я покажа? – казах му аз, виждайки огромното му желание да се докосне до всичко мое.

- Но това са вашите гащи! – удиви се той

- Да, това са мръсните ми гащи – уточних аз и наблюдавах интересната физиономия на лицето му докато ги опипа.

 

Мисля, че бяхме станали приятели.

- Само да проверя какъв е този уред – услужливо ми предложи той. – Това е нещо за камерата – каза ми след като се върна след минута-две. Повдигнах рамене, на мен лично ми приличаше на уред за мъчение.

 

И така, в шеги и закачки излязох от Терминал 1 към 12:20, с усещането, че май ще си изпусна и следващия полет за Бризбейн.

 

Терминал 2 и 3 на летището в Сидни е за вътрешни полети. Quantas излитат от терминал 3. Това разбрах след като вече бях Терминал 2 (придвижването ставаше с автобус, за който платих 5.50 AUD). За моя радост обаче разстоянието между двата терминала е на три минути ходене (като ме увери служителката от летището). Чекирах багажа си и в 12:43 бях пред Gate 6, а след миг ни поканиха да влизаме в самолета.

 

Ех, жалко, че не снимах това излитане! Пред очите ми се разкри такава гледка към операта, моста, залива и ситито... но да не съжаляваме за миналото.

 

От Бризбейн взех Airtrain към Roma street, където намерих Transit Centre и презаверих автобусния си билет към Лисмор (бях изпуснал рейса от 13:00, но хванах този от 16:15).


image
Рейса откарал Балетлнетпепас в Лисмор

 

Едва сега започнах да установявам, че Австралия е прекрасна страна. От петте часа път, два бяха по светло и гледката ме изпълваше с въодушевление. Както бях сигурен, Франсис ме чакаше в Лисморе.

 

- Знай, това е типична австралийска дълбока провинция! – каза ми той. – Освен това, скарах се жестоко с баща ми, така че да не се учудваш, че ще се държи странно – успокои ме...

image


image

image
Картини от дълбоката австралийска провинция

 

...тук трябва да отбележа, че писането ми бе прекъснато от някакви странни животински звуци чуващи се от вън. Като че маймунски. Ама дали има маймуни в Австралия? Уау – аз съм на другия край на земята!!!


(в последствие се оказа, че съм чул някаква птичка)




Тагове:   август,


Гласувай:
6
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 556014
Постинги: 385
Коментари: 3852
Гласове: 4530
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930