Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2009 09:30 - Моят отчет към вас за посещението ми в Австралия от 22.08.2009 до 20.09.2009
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 1495 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 12.10.2009 22:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 
 
 

Скъпи приятели,

лятото свърши, а с идването на есента настъпва времето за преброяването на пилците, или казно по друг начин, време всеки да направи по една равносметка.  Както вероятно сте забелязали, когато говоря за всеки, преди всичко имам предвид себе си (това е мое ценно качество, което държа всеки от вас да оцени, така както го оценявам аз).

Ето защо считам за нужно да ви представя честно и откровено моята равносметка за едномесечния престой в Австралия. Как се озовах, как преживявах и какво правех?

За да бъда максимално обективен смятам в следващите дни да публикувам дневника, който щателно си водех. Обещавам редакцията да бъде органичена в чисто граматически измерения, а единствените пасажи, които ще отрежа, ще бъдат бъдат личните моменти и откровения, които нямат общо към пътуването ми.

И тъй като един дневник не може да бъда разбран без въведение, смятам с този пост да ви въведа в основните действащи лица, за да не стоят след това имената им висящи и неясни.

Освен това, тъй като искам на написаното да се гледа максимално сериозно,  смятам да огранича възможностите за коментиране. Все пак, личния ти дневник не може да коментира това, което си написал в него. Дадеш ли му думата, започваш да му служиш, а целта на дневника е той да служи на теб!

 

Как попаднах в Австралия?

Както вече бях писал, попаднах доголяма степен случайно. Всъщност, ако в началото на Юли ми бяха казали, че ще ходя в Австралия през Август, щях да примема изказването като шега. Така се получи обаче, че в средата на Юли ми се обади добрият приятел Франсис Чи. С него се познаваме от Япония, която посетих през 2003. Тогава той беше учен и работеше в различни лаборатории, твърдо вярващ в позитивистичното начало на познанието, а аз бях разочарован от позитивизма, тамън прохождащ млад мистик. Водихме дълги и ожесточени спорове за корените на познанието, възможността да достигане на определена сигурност в действителността, религията и науката и т.н и т.н. След Япония продължихме добрите си контакти, като той отиде да работи в различни университети в Саутхамтън, Дъблин и Бристол. Дали повлиян от мен и от фактите, които му сочих за естеството на съвременния позитивизъм, или пък други фактори са се намесили, но през годините у Франсис се зароди едно крайно негативно отношение към съвременната наука - не като метод, а като практика. Загуби вярата си в нея и видя дълбокия фалш, върху чиито основи е стъпила. Така на 45 той реши да заебе университетската кариера и да промени радикално живота си като започна да се занимава професионално с фотография и документално кино.

image
Франсис Чи поздравява социално-отговорните блогъри от блог.бг

Франсис е австралиец. В края на ХІХв., във връзка с разразилата се златна треска неговите китайски предци идват в Австралия, където за пет поколения са загубили у себе си почти всичко китайско освен външните черти и кухнята.  След края на златната треска прадядовците му се занимавали с производство на зеленчуци като успявали да се справят криво-ляво със ситуацията. Понякое време се появява и една ирландска пра- пра- баба, за която обаче не се знае много (личното ми мнение, че вероятно е била с по-лек поведение, за което била депортирана от английската империя в края на ХІХв. При всички положения е била доста бедна, което обяснява скандалния и за времето брак с китаец-зеленчукопроизводител)

Голямата промяна в семейното имущество прави дядото на Франсис – Крейг Чи, който от производител се превръща в прекувач и постепенно през 40-те години на ХХв. заработва истинско богатство от пазара в Сидни. През 68-ма, купува голям пакет акции от никому неизвестната компания Uranerz, която през следващото десетилетие се превръща в един от основните производители на уран в света. Това прави дядото на Франсис милионер.

Днес Крейг Чи е на 98 години, напълно сляп, но изненадващо много в час. Очаква се след смъртта му тримата му синове да разпределят наследство от няколко милиона. Все пак, скъпи дами от блог.бг, не бързайте да си заплювате Франсис като богат наследник. Първо, той е щастливо женен. Второ, доколкото успях да схвана, в Австралия няма гаранция, че след като баща ти е милионер ти ще получиш милионите му (а пък за дядото съвсем). Вероятно този факт предизвиква постоянни дразги между синовете на Крейг, въпреки че самите те са на достойна възраст между 65-75.

В края на 80-те, семейството продава имотите си в Сидни и се заселва в Лисмор (Нов Южен Уелс). Родителите на Франсис – Барингтон и Елейн Чи са хора влюбени в Япония. В дома си в Гунелаба (предградие на Лисмор) те са изградили една от най-богатите колекции на бонзай в Австралия в прекрасна японска градина (най-долу ще откриете статия за двамата).

Няколко снимки на Бонзай от градината на Барингтон и Елейн Чи
image

image

image

image

Големия им проблем е че нито едно от децата им не желае да са наеме да продължи тяхната градина – факт на постоянни ежби и мъки. Човек обаче не можеше да не ахне наблюдавайки как се отнасяха към своите бонзаи. Беше медитиращо преживяване да гледам движенията им сред растенията.

image
Барингтон и Елейн Чи

Неколкократно през годините Франсис ме бе канил в Австралия, но все се получаваше така, че изпусках момента. Така през Юли той ми каза, че така и така не се е връщал от три години, смята да посети родителите си. "Сезона" каза ми "е идеален за посещение, тъй като края на зимата все още е поносимо топло", ако искам да си подготвям документите.

Мислех известно време, като в началото идеята ми изглеждаше толкова налудничава, че чак несериозна. Все пак, на 1-ви Август, реших да пусна документите си за виза, като си давах сметка, че верятността да я получа е малка, а обяснявах, че по-скоро правя културологично проучване на австралийските власти. След няколко кратки доуточняващи имейла + едно интервю по телефона от Австралийското посолство в Белград, заедно с проверка на твърдяните от мен данни в НОИ и БУЛСТАТ, на 11-ти същия месец получих потвърждение за виза. Два дена по-късно срещу скромна сума (малко под 2000 евро) се сдобих със самолетни билети София –Лондон, Лондон-Бангкок, Бангкок – Сидни, Сидни – Брисбейн и обратно, както и еднопосочни билети за влака от летището на Брисбейн (вътрешни полети) до Рома Стрийт (централна автогара) и автобусен билет от Брисбейн до Лисмор.

На 22-ри , ухилен до уши отпътувах от България, за да посетя тази странна смесица от австралийско, китайско и японско.

 

Край на въведението.
Очаквайте дневника на Балетлнетпепас от престоя му в Австралия

П.П.
Да ви припомня, че наближава време за традиционната награда "Хиляден глас". Трихилядния от вас ще получи награда задълбочен анализ на свое произведение в страниците на популярния ми блог.



Тагове:   австралия,   Моят,


Гласувай:
10



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 939698
Постинги: 385
Коментари: 3854
Гласове: 4536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031