Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2009 15:42 - Епитаф
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 491 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 07.08.2009 15:49


 
 
 
 

Стената, по която пророците пишеха,
е напукана от бръчки.
Над инструментите на смъртта
светлината слънчева блещука.
Когато всеки човек е разкъсван,
от кошмари и блянове,
не ще постави никой венеца лавров на главата му
докато тишината удавя виковете му.
 

Несигурност ще е моя епитаф,
докато пълзя по тази неясна и криволичеща пътека.
Ако успеем ще може да седнем
и да се посмеем, но
страхувам се - утре ще плача
да, страхувам се, че утре ще плача.


Между железните врати на съдбата,
посети бяха семената на времето,
и наквасени от делата на тези,
които знаят и които са разбрани;
Знанието е кървав приятел,
когато никой не е поставил правилата.
Съдбата на цялото човечество - Виждам
В ръцете е на глупаци.

 

Стената, по която пророците пишеха,
е напукана от бръчки.
Над инструментите на смъртта
светлината слънчева блещука.
Когато всеки човек е разкъсван,
от кошмари и блянове,
не ще се намери никой венеца лавров да постави
докато тишината дави виковете.

 

Несигурност ще е моя епитаф
докато пълзя по тази неясна и криволичеща пътека.
Ако успеем ще може да седнем
и да се посмеем, но
струхувам се - утре ще плача
да, страхувам се, че утре ще плача

 

(Чао, приятели, ще ви разказвам като се върна)

 




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 555047
Постинги: 385
Коментари: 3852
Гласове: 4530
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930