Стената, по която пророците пишеха,
е напукана от бръчки.
Над инструментите на смъртта
светлината слънчева блещука.
Когато всеки човек е разкъсван,
от кошмари и блянове,
не ще постави никой венеца лавров на главата му
докато тишината удавя виковете му.
 

Несигурност ще е моя епитаф,
докато пълзя по тази неясна и криволичеща пътека.
Ако успеем ще може да седнем
и да се посмеем, но
страхувам се - утре ще плача
да, страхувам се, че утре ще плача.


Между железните врати на съдбата,
посети бяха семената на времето,
и наквасени от делата на тези,
които знаят и които са разбрани;
Знанието е кървав приятел,
когато никой не е поставил правилата.
Съдбата на цялото човечество - Виждам
В ръцете е на глупаци.

Стената, по която пророците пишеха,
е напукана от бръчки.
Над инструментите на смъртта
светлината слънчева блещука.
Когато всеки човек е разкъсван,
от кошмари и блянове,
не ще се намери никой венеца лавров да постави
докато тишината дави виковете.

Несигурност ще е моя епитаф
докато пълзя по тази неясна и криволичеща пътека.
Ако успеем ще може да седнем
и да се посмеем, но
струхувам се - утре ще плача
да, страхувам се, че утре ще плача

(Чао, приятели, ще ви разказвам като се върна)