Скъпи приятели,
Kакто вероятно повечето от вас знаят, вчера имаше среща на блогъри в заведението „Джепето” находящо се в центъра на гр. София. Аз лично закъснях с два часа за срещата и вероятно съм изпуснал по-голямата част от забавата. Сигурно този факт е причина да не усетя характерното удоволствие, което имам на блогърски срещи.
Когато се върнах в къщи обаче се замислих и за възможна друга причина. Това беше първата блогърска среща, не свързана с блогъра Tlnet. Така че, ако Тлнет четеш тези редове да знаеш, че отсъствието ти се чувства.
Стига толкова сълзливи истории за Тлнет. Знам, че всички вие искате да разберете нещо повече за самата среща. „Кой присъстваше?” е въпрос, който ви вълнува! Няма да ви държа в напрежение и ще ви кажа – присъствах аз (очевидно), бившия блогър Бале и настоящ Пепас, блогърката Лафиет, блогъра Злика, нечовешката блогърка Никита (с номер, който така и не мога да се накарам за запомня), тайнственото лице от предната блогърска среща и блогъра СССР (присъстваше и блогъра Хиената от “френдс”, но беше толкова пийнал, че може направо да се каже, че отсъстваше). А също имаше и други хора извън блога, така че едва ли ви интересуват.
Ще започна един по един:
1. Аз бях център на внимание както винаги.
2. Бале извърши Балево дело, както винаги
3. Лафиет, в цялата си сериозност, беше очарователна по един невинен начин, както винаги
4. Блогъра Злика бе по-симпатичен като блогър от колкото на живо, както винаги
5. Нечовешката блогърка Никита (с номера) изглеждаше нечовешки (нея за първи път я виждам, но въпреки това ще добавя „както винаги”)
6. Тайнственото лице си остана загадка, както винаги
и накрая:
7. Блогъра СССР… Хм, блогъра СССР
Всъщност, на него всички ние дължим следващите редове, защото съвсем ненадейно докато обсъждахме почти всеки, който можете да се сетите от блога отвори дума за Светла Башиянкова. С това стана причина да се присетя за нея.
Както вероятно повечето от вас знаят аз съм един от малкото блогъри, които са се виждали на живо с нея. Това беше може би, два месеца преди да изчезне от „Блог.бг.”. Тогава дори нямах идея, че ще изчезне така ненадейно. И съгласете се, Башиянкова беше един от запомнящите се образи сред нас. Срещнах се с тази жена, защото ми беше интересно да разбера до колко е възможно да е истинска и до колко играе някаква игра. Естествено, за да ме допусне до жива среща трябваше дълго време да използвам неотразимия си чар. Това е дълга история, която мога да разкажа друг път, важното беше, че една петък-вечер вашия приятел Балетлнетпепас слезе от автобус на Етап на автогарата в Стара Загора.
Светла ме чакаше и трябва да ви кажа, че веднага се познахме. Не бих я определил като красавица, по-скоро една измъчена женица на средна възраст палеща се от най-дребни нещица и смятаща, че ако не оправи света то поне е способна да го направи. Не мога да кажа, че ми беше скучно с нея. Пийваше здраво и през следващите две нощи обиколихме повечето денонощни Старозагорски кръчми (те не бяха много, но пък там всички добре я познаваха). Падаше си малко скандалджийка и в две от кръчмите не ни пуснаха. Ще го кажа още от сега: „Секс с нея не съм правил!” но това е съвсем разбираемо, тъй като ако я бяхте видели, смятам че и вие нямаше да правите секс с нея.
Все пак в Башиянкова, при цялата й нервозност, имаше нещо много интригуващо. Тя си вярваше напълно! Несъмнената вяра е нещо, което винаги ми е било интересно. Как е възможно да съществува човек, който да няма капчица съмнение? Въпрос, на който нямам никакъв отговор, но ей на, Башиянкова беше истинска, значи е възможно! Питах я за произхода на фамилията й, за омразата към администраторите, за любовта към Стоил, за живота й като вдовица, за това как си изкарва прехраната. Оказа се наследница на големи имоти в околностите на София от които взимала наем, който и позволявал да не работи. За Стоил ми каза, че дори и когато бил скандалджия всъщност вдигал скандалите по невероятно нежен начин. За случката с циганите на „Аязмото” твърдеше, че всичко започнало много кротко, но нещата накрая се пообъркали, защото не се разбрали кой първи да си изпере дрехите. За омразата си към администраторите ми каза, че от малка мразела административните процедури, а „Блог.бг” й се сторил пълен с такива. Като цяло харесваше част от вас но ненавиждаше Бале, Тлнет и Пепас, като и Стид и Влаголюб, защото се подигравали на истински стойностното творчество на Кенди и Цефул.
Общо взето не може да й се отрече, че притежаваше оригиналност, но три дни в нейната компания ми се видяха много. Накрая, когато ме изпрати на автобуса за София, доста театрално ми каза:
- Споко, всичко това е майтап!
Така и не разбрах кое точно!
След последния й пост и звънях по телефона, но не ми отговори, така че не знам дали и това със смъртта й също не е майтап.
Това е всичко за днес.
Гласувайте за блога и не забравяйте обещаната награда.
Ваш понеделнишки Балетлнетпепас.
18.05.2009 14:58
\m/
//
Луд човек си, ей! :)
Вйо ими ти в тази пуста Монтана съмсем си се закопала, как да те доведем? Кажи кога си в София и ще направим сбирка специално да те видим. А балевото дело е нафиркан до козирката бяга от кръчмата.
Брос, защо бе?
18.05.2009 16:40
18.05.2009 17:32
And... fcuk 'em all!!! :-D
\m/
//
18.05.2009 20:58