Приятели,
на лични съобщения получих множество запитвания дали не мога да пусна някоя друга снимка от Утопия. Честно казано смятах, да не пускам, но вашите молби ме трогнаха до дъното на ранимата ми душа ми и реших да пусна една снимка.

Ето я и нея



Историята й е интересна. Всичко започна с това, че стоях на една опашка и изчаквах реда си да премина през засилените мерки за сигурност, които служителите на Нейно Величество прилагаха върху всички ни. Целта беше да се кача на влакова композиция, която да ме закара бързо-бързо до град известен със своята кула, революциите си и с добрата си кухня сервирана в особено скъпи ресторанти.

Наведох се и изведнъж чух специфичен скърцащ звук.  Разбрах, че особено луксозният ми панталон се е скъсал на особено деликатно място. Това естествено не смути особено аристократичната ми персона. Качих се във влака и се задълбочих върху приятното четиво, което бях взел със себе си и направих тази деликатна снимка, за собствено удоволствие. Слезнах на гарата и се отправих към скъпия ресторант, където се насладих на утопично вкусната лучена супа, охлюви, сирене, салата, препечено агнешко и крем карамел плюс току що опечена франзела.

Синята кръв не се влияе дори и от най-голямата изцепка.

искрено се смях. поздрави

чак щях да се задавя с едно кокалче.

дупката на панталона можеше и да е по голяма.

ако ми пратите ваша снимка по цици, обещавам да ви пратя снимка с много по-голяма цепка на панталона

щеше да е по-"дядовско" :-D

\m/
//

не, няма да я загърпа. Оставих панталона за спомен на един много скъп хотел където ще го окачат редом до платна на Пикасо, Гоя, Дали и Уорхол.

Злика аз не аранжирам снимките си, те само отразяват действителния живот, който водя.

Мисля да гласувам за Вас.
Така може би ще публикувате и следващата снимка, когато вече сте без това произведение на съвременното изкуство.

на лично съобщение ми пратете вашия имейл. Щеви пратя много подходящи снимки, но се надявам и вие да ми отвърнете със същото!