Прочетен: 1326 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2009 13:40
Приятели,
вчера, както много от вас и аз, взех участие в традиционното пречистване на Разпети Петък. Всъщност, денят ми не започна с мисълта, че днес щях да се пречистя, но така се случи че, ей на...пречистих се! Не за пречистването обаче ще ви разказвам днес, а затова което се случи.
Денят ми започна по план, точно както го бях планирал (в това число и половин часовото закъснение, което естествено, оправдах със софийските задръствания). Вероятно поради тази причина всичко мина спокойно и без особени инциденти. Придвижих се успешно между точка А и точка В, като при това успях да запазя целостта на системата (запазването на системата, приятели при преместването й между точка А и точка В значи, че владеете ситуацията, а за моментите на несигурност има на кой да поверите владеенето). Пак по план намествах всичко в последния момент и така от момент на момент денят започваше да преваля.
Ненадейно обаче се оказах в дилема.
Една безкрайно симпатична лелка, учтиво ме покани да мина три пъти под някаква маса, след което да целувам на три пъти една дървена плоскост. Едва тогава си дадох сметка, че съм влязъл в църква на Разпети Петък. Пред очите ми масата се превърна в Христос свален от кръста, а плоскостта в разпнатия Исус с майка му от едната страна и Ангел Господен от другата.
Признавам, в първия момент се усетих малко като в капан. Та аз дори не зная как трябва да се кръстя. Все съм сигурен, че се кръстя правилно, пък после като погледна другите пак съм объркал посоките. Викам си: „ Да не взема да обидя жената, ако направя някаква глупост”. Все пак приятели, тук трябваше да извърша сложен християнски ритуал, а хората и за по-малки неща са се избивали с поколения.
Трябва да Ви кажа още нещо за Балетлнетпепас приятели, когато съм в дилема ме избива на майтап. Хората сигурно си мислят : "Ей, тоя е голям майтапчия!", а аз съм в дилема. Тази практика ме е спасявала от голям бой в най-различни конфузни ситуации.
Следвайки установения стандарт за поведение започнах да се майтапя с лелката. Тя от своя страна, беше приятно божие чадо, което разбираше от майтап. Влезе ми в положението и ми даде ясни напътствия, как да се кръстя, къде да целуна покрова и иконите. Още в първия момент като се наврях под масата разбрах, че и този който е измислил тази традиция е разбирал от майтап, защото масата се оказа далеч по-ниска от колкото очаквах. Аз съм човек снажен, висок и стабилен, дори не можех да си позволя да ходя на колене - трябваше да лазя по корем. При това положение ми стана толкова смешно, че се разхилих, а и жената се хилеше неистово. Добре, че нямаше други хора да ни гледат, кой знае какво биха си помислили. Докато пълзях, от джобовете ми бликаха пари и се ръсеха по пода. Тамън да си ги събера, когато чух глас в главата си: "Ако и сега тези пари си ги сложиш в джоба - не си човек!" Явно съвестта ми беше заговорила.
Сред смях и закачки пропълзях три пъти под масата и когато се изправих се на колене пред иконите установих, че им стигам точно до краката. Беше много удобно за да ги целуна. При мен е така, приятели, пречиствам се със смях.
След това излязох от църквата и пречистен, в чудесно настроение, прекарах успешно системата между точка В и точка А без да наруша целостта й, точно както беше по план.
Ваш нов и пречистен,
Балетлнетпепас
18.04.2009 09:11
Браво
Хубаво си направил. Още по-добре щеше да е да кажеш поне един път " Отче наш" или "Символ на вярата"
Поздрави, че сте бил в църквата. Бог си знае за всеки един от нас: защо, кога и къде.