Скъпи приятели,
установявам, че да пишеш в блога когато няма какво да напишеш е тежко задължение. Ето сега, няма какво да ви напиша, но трябва да задоволявам вашите безкрайно капризни вкусове като разголвам части от себе си.
Но стига!!!
От днес на сетне ще пиша само измислени истории и няма да ви разказвам нищо истинско.
Така например в петък срещу събота не спах, тъй като присъствах на арт - купон. Там присъстваха множество арт-персони. Аз, признавам си, не съм арт-персона, това ме накара да се замисля върху въпроса какво правя там! Оказа се, че съм дошъл с група приятели, този факт ме развесели и аз придобих необходимата смелост. В ръцете ми попадна гумена маска на ужасно стар и тъжен човек. Веднага си я сложих на главата и се погледнах в огледалото. От там ме гледаше един ужасно стар и тъжен човек.
Много се смях!
Жалко, че не си направих снимки щях да ви пусна да ме видите колко съм хубав.

Каква е разликата между ужасно стар и тъжен човек и ужасно млад и тъжен човек? :)

доста добър въпрос :-/

младия ще остарее,а стария няма да помладее.
Толкова е очевидно!

Готин отговор.

Да, и аз съм била в такова положение - да не знам какво да напиша, ... но пък не ми хрумна идеята да напиша, че нямам какво да пиша ;)