Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2009 23:54 - Диалога между философите Краус Вритершмид и Зимер Касарян
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 968 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 07.02.2009 00:35


 
 
 
Приятели,
преди няколко дни завърших последния си превод от латински. Това е част от диалозите на Вритершмид и Касарян. Векът е ХVІІІ - средата. От сключването на весфалтските мирни договори, с които е сложен край на 30-годишната война са минали повече от 100 години. Европа вече не е същата. Всъщност, ако в историята на "Държавата" има знаменити събития, то със сигурност една от ключовите дати трябва е сключването на Мирът от Вестфалия - 15 Май 1648. От тук на сетне започва царството на нацията. Всяка нация получи изконното право да направи държава. Естествено, тъй като съм негативист, виждам това изречение на обратно, а именно, всяка държава получи изконното право да си създаде нация.

Това обаче е друга тема за размисъл! Сега искам да се върна на Вритершмид и Касарян. Сто години след описаните събития те си живели чудесно и в предоволно охолство в гр. Хамбург. Кипящата на около буржоазна активност им правела твърде малко впечатление. Всъщност, доколкото успявам да схвана от текстовете им, те не презирали буржоата, а й се радва ли и се забавлявали с нея. Естествено, донякъде се дразнели от факта, че държавните работи изцяло са преминали в ръцете на някакви жалки продавачи говорещи през цялото време за пазар, но смятали, че ако някой го влече да управлява си е абсолютно негов проблем какво ще прави с управлението. Както Касарян остроумно отбелязва в един от диалозите: "Важното е само да не ми закачат, останалото си е тяхна работа". Продавачите, обаче, навсякъде и винаги, гледат да те закачат иначе бизнеса не върви. Явно това е дразнело двамата философа в буржоазното управление, но не си давали много зор, защото както веднъж признава Вритершмид: "Каквото трябва да стане ще стане, а каквото е станало трябвало е да стане".

Не затова обаче искам да пиша. Диалозите ме привлякоха с факта, че са, може би, последният философски труд излязъл изцяло на Латински език. Записан е през 1754 от приятеля им Томас Хайдер и публикувана през 1771 в Хамбург в книгата "Диалозите на Вритершмид и Касарян записани от Томас Хайдер". Изложеният пред вас пасаж е част от главата озаглавена "За автора и неговите герои".
Приятно четене.

Вритершмид: Често си мисля, че този, който описва света, дори не подозира за съществуването ни.

Касарян: Не мислиш ли, че твърде много се надценяваш? Защо ти трябва да бъдеш описан?

Вритершмид:
Ами защото хилядите геройства, които извършвам си остават неотбелязани.

Касарян: Кажи ми едно геройство, което си направил.

Вритершмид:
Този разговор например! Той е геройство!

Касарян: В този разговор няма нищо геройско, той е обикновено ежедневие.

Вритершмид:
Така е, но ако се намери автор, който да го опише, веднага се превръща в геройство. Описан, този разговор, се превръща в разговор на двама авторови герои. А героя, държа да ти напомня, е човек който извършва геройства. Следователно всяко мое действие, всяко мое движение, всеки мой жест и всяка моя дума е геройство. Ето защо съжалявам, ако няма кой да ме описва.

Касарян:
Е, недей да тъжиш толкова, ако няма автор, който да те описва, то тогава твоите действия, движения, жестове и думи не са действия на авторов герой и следователно не са геройски. Ето защо, те не заслужават да бъдат описани, т.е. авторът може да си позволи дори да не подозира за съществуването ти – не мога за разбера какво си почнал да се тюхкаш.

Вритершмид:
Прав си, но погледни това. Това е текст! А текстът винаги си има автор.

Касарян:
Все пак, само автор не е достатъчно. Не можеш да заобиколиш още една фигура – читателя. Без него автора е човек, който си говори сам.

Вритершмид:
Да....  читателя е важен.

Касарян:
Не просто важен, той е еднакво важен. Без читател няма автор!

Вритершмид:
Всъщност авторът е първия читател.

Касарян:
Естествено, ако авторът сам не се чете, как очаква някой друг да го прочете.

Вритершмид:
Явно сме четирима – ние двамата, авторът и читателя.

Касарян:
А кои сме ние двамата?

Вритершмид:
Как кои, авторът и читателя естествено. Ние сме двамата герои, които създаваме!

Касарян:
Кой е автор и кой читател?

Вритершмид:
В един момент ти в друг момент аз. Всъщност автор и читател са едно - приятели!

Касарян:
Ясно... Я да викнем слугата и да сипе по още едно!


Тагове:   между,


Гласувай:
0
0



1. rustam - МНОГО
07.02.2009 01:46
Дълбок философски текст,изпълнен с блестящи многопластови метафори.
Не мога да разбера демонстрираното пренебрежение към пълния член.
Сигурно проблемът е в латинския, защото там няма пълен член.
Даже не съм сигурен дали въобще има такава категория.
От коя школа са тези двама философи?
цитирай
2. baletlnetpepas - Благодаря
07.02.2009 02:21
проблемът е че никога не успях да схвана същността на пълния член в българския език, така че не го използвам акуратно по причина не пълното му пренебрежение, колкото пълното му не разбиране. Колкото до школата на двамата философи мисля, че се определя като ситусииден идеализъм
цитирай
3. анонимен - Прочетох целия текст.
07.02.2009 10:35
Вярно гъмжи от правописни грешки.
цитирай
4. baletlnetpepas - на кой му пука
07.02.2009 10:41
важното е да се разбира! Ако продължиш да настояваш да пиша вярно, ще те изтрия от моя блог.бг няма да ти пускам точки и съвсем ще затънеш в блатото на посредствеността. Освен това всички правописни грешки, които бях направил ми бяха подчертани от текстовия редактор на Microsoft Word. Очевидно, че това което той не подчертава - не е правописна грешка, защото този редактор е универсалния справочник за правопис! Каквото каже това е.
цитирай
5. анонимен - Майкрософт е бандитска организация.
07.02.2009 11:12
Къде се е чуло и видяло бандити да учат вишист на писане?!
цитирай
6. baletlnetpepas - Както казва Касарян в един от диалозите
07.02.2009 11:17
"Цялата човешка история е написана от писари, следващи желанията на бандити". Надявам се ти отговорих на въпроса!
цитирай
7. анонимен - "Цялата човешка история е написана от писари, които следващи желанията на бандити"
07.02.2009 11:20
Хаха.....голям отговор. Та това изречение е безсмислено.
цитирай
8. baletlnetpepas - В това изречение се крие смисълът
07.02.2009 15:17
на историческата наука. Аз поне го разбирам така - писарите са хора твърдящи, че най-добре разбиращи граматическите правила, в това число и пълния и краткия член. За да защитат по-успешно своето твърдение те ползват услугите на бандити-рекетьори. Уговорката е следната, ако някой почне не твърди, че писарите не са най-големите специалисти по писане, рекетьорите-бандити отиват и му чупят ръцете, за да се научи. В замяна описват рекетьорите-бандити в най-чудни слова спазвайки всички правила на краткия и пълния член. Ако някой случайно напише, че описаните принцове и т.н. са най-обикновенни бандити, тъй като на написаното не може да се счупят ръцете (за разлика от на автора), писарите започват да припяват: "Ха ха ха - вижтего пък тоя, не знае как се пише пълен и крътък член"

Общо взето така разбирам изречението на Касарян, надявам се да съм ти го изяснил и на теб.
цитирай
9. анонимен - Коментар номер 8 е много дълъг за четене,
07.02.2009 16:02
но съм сигурен, че ако бях му хвърлил едно око - носът ми щеше да се завърти около тиквата.
цитирай
10. rustam -
07.02.2009 16:34
затова не ми харесва ситуиисидния идеализъм. Всичко усложнянат представителите му. Философстват за простичките и обикновенните неща вместо да ги кажат без увъртане.
цитирай
11. baletlnetpepas - Според ситусиидния идеализъм
07.02.2009 16:40
светът е сложен в своята простота. Донякъде съм съгласен с това твърдение
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 555725
Постинги: 385
Коментари: 3852
Гласове: 4530
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930