Скъпи приятели и съблогъри,
време е вече да се разкрия. Дълго време укривах своята самоличност от вашите хищно вперени в личността ми очи. Това ме забавляваше и ми доставяше неописуемо удоволствие. Днес обаче, само пет гласа преди обещаната награда, реших да ви разкажа целия си Curriculum Vitae.
Нека първо да се спра на заглавието на поста си. Какво ли значи това Curriculum Vitae? - ще се запитат повечето от вас, които не притежават класическото образование, на което се наслаждавам аз. Curriculum, приятели мой, е латинска дума от единствено число, среден род в именителен падеж. Това ясно си личи от използваното окончание - um. За всеки с поне малко обща култура това е напълно ясно. Най-общо тя може да се преведе като курс, насока, посока и т.н.
Думата Vitae вероятно е позната дори и на по-неуките от вас. Та нима не ползвате Витамините СупраВит, за да пишете Виталните си стихотворения, в които често слагате непознати ви думички като "Витаещ” и с които (стихотворения) ме карате да гълтам купища други Витамини, за да мога да ги ПреЖивея. И ето как, фино и полека, стигнахме до обяснението и на тази думичка. Vitae, уважаеми съблогъри, е форма на думичката Vita - женски род, родителен падеж. Сигурно всеки от вас, колкото и не доучили да сте, добре си спомня, че родителния падеж означава притежание.
Всичко това води до единствения извод, че Curriculum Vitae може да бъде преведено като Курса на живота. Поради факта, че думата Curriculum е дълга и сложна за изписване от простолюдието, то я съкратило на простоватото CV, което вероятно повечето от вас са правили, за да кандидатстват на някоя зле платена наемна работа.
И така, след като решихме въпроса с заглавието нека да ви разгърна малко плаща около моят Curriculum Vitae.
Роден съм през нощта на мрачен декемврийски четвъртък докато буриите си правили среща насред софийското поле - свещения център на Българската държава. В началото почти нищо не предвещаваше, че тук съм се родил аз, освен, естествено, внезапната поява на няколко комети и ненадейното запяване на хора на медицинските сестри и акушерките в Шейново. Главния доктор ги умоляваше да престанат, защото ще разбудят родилките, но те не можеха, тъй като по-висша сила ги караше да пеят. След като изпяха "О, час очакван. О, ден прекрасен" те изпълниха и "Благодаря ти, че го дочаках", а накрая завършиха с "Ти бе тук, когато слънцето изгря".
Според показанията на една от сестрите, разпитана от компетентната комисия в болницата, сформирана, за да разследва инцидента нищо не предвещавало внезапното нощно пеене, но изведнъж, без дори да си кажат дума всички хористки се оказали в столовата и заяли. След края на песента се прегърнали и поплакали.
С това започна живота ми и в него не се случи нищо по интересно до момента, в който попаднах в блог бг и прочетох няколко стиха. Тогава осъзнах кой съм и защо съм тук. Естествения отговор беше за да ви обясня от къде е произхода на абревиатурата CV.