Здравейте приятели,
това ще бъде последния ми пост тук.
Вчера си легнах и дълго разсъждавах за мястото си в блог.бг.
Да бъдеш Белетлнетпепас има свои предимства и свои негативи.
Предимството е, че не ми се наложи да измислям и поддържам каквато и да е история за себе си. Както бях написал в началото - името казваше всичко.
Недостатък е, че не ми се наложи да измислям и поддържам каквато и да е история за себе си. Това ми тежеше. Изграждах имиджа си само с умни приказки без никаква странична история, която да ме подпомага.
Всичко това добре, но аз имам нужда от нови предизвикателства! Ето защо реших да погреба Балетлнетпепас, а след известно време да регистрирам нов блог с нова и съвсем различна история, която да ме поддържа, подпомага и вдъхновява. Още нямам никаква идея кой ще бъде новия ми образ и какви ще са характерните му белези, но съм сигурен, че той ще бъде не по-малко умен и красив от Балетлнетпепас.
За финал, желая да ви кажа
Сбогом и довиждане!

П.П.
Всички ангажименти, които съм поем от името на Балетлнетпепас за срещи с красиви блогърки ще бъдат изпънени така както са поети от него.

въпреки, че си ми в избрани, няма да пусна сълза на тази история

на bashiiankova :-)

подсмрък, подсмрък.... :(((

новото ти превъплъщение.

6te mi lipsva zliq avatar.

nazdrave

си беше наш все пак!от наш репортаж:)

ще ми бъде тъжно

Понякога ще идвам във блога ти
като нечакан, но поискан гост.
Не ме оставяй ти отвън в нета –
пароли не използвай.


Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Търсиме и ще ме намериш

затрогнах се