Жега е... лято е... мързеливо е...
но най-хубавото е, че след 10 часа всичко ще свърши, а аз нямам никакви финансови ограничения.
Ограбих банка и дръпнах чантата на една възрастна жена на пазара.
Веднага след това пратих СМС на Мишо Шамара, който гласеше - "Яд ли те е копеле?". Много смешен СМС беше.
Сега стоя на сянка и хуля случайните минувачи. Но не ги обиждам, казвам им: "Добър ден", но си мисля "Ако знаеш какво те чака много добър ще ти се стори деня!" И почвам да си се хиля сам. Щото съм се напушил като прасе.
Един приятел си гледаше в къщи и аз му разбих апартамента, отрязах му растението изсуших го в микровълновата му печка и взех доста голямо количество. Останалото му го оставих с една бележка на масата, която гласеше:
"Не се сърди! Скоро всички ще умрем, така че нека си простим!
Подпис: Любящ те приятел"
А минувачите ме заобикалят и дори не ми казват добър ден. Някак си, все едно ги е срам от нещо.
Гледам си часовника и виждам, че имам още доста време.
Отидох в църква да се помоля. Тогава усетих вдъхновение свише. Запътих се към свещеника и му казах:
"Имам вдъхновение свише мога ли да говоря"
Той ме погледна изненадано, видя че говоря сериозно и ме поведе към стаичката за изповеди.
Аз обаче бях смел. Казах му: "Отче, защо трябва само ти да изпиташ извратеното удоволствие от това да ти шушна греховете си. Аз ще ги кажа тук, пред всички".
Тогава почнах да крещя и нали имах вдъхновение, не знам какво съм говорил.
Виж какъв майтап, от всички хора, само вдъхновения не знае какво е говорил другите всички са чули по нещо. Това го разбрах в полицията, няколко часа по-късно когато ми дадоха да прочета показанията на възмутените граждани.
Опитах се да обясня: "Вижте, господин полицай. Не е в моя начин на говорене да кажа "...яжте ми хуя, аз съм богат!". Аз бих използвал съвсем различни думи!"
Полицаят бе човек. Пусна ме. Гледам си часовника - още час време. Казвам му. "Давам ти веднага 100 000, ако ме пуснеш". И той ме пусна. Добър човек. Благослових го. Казах му: След час тази пари няма да ти трябват, така че бързай да ги похарчиш."
Отидох на бар. От онези арт - барове , пълни с арт-среди. Няма по-арт място от това. И мен като ме хвана едно вдъхновение. И като почнах да драскам с флумастер по стените. Идва шефа (много арт човек) и ми вика: "К"во праиш бе!". А аз му отговарям "Арт!".
Изхвърлиха ме.
Гледам, още минута, и си търся удобно място за гледане. Все пак не всеки ден се случва края на света.
По едно време ми притъмня... Май обаче ме е блъснала кола на невнимателен провинциалист.
Пак изпуснах купона!
Какво мислите за социопатите?
За какво са нужни ръководителите?
09.09.2008 13:06
09.09.2008 15:29
Аз
09.09.2008 17:43
Колкото до вйо сигурен съм, че като съвременна жена тя няма да изревнува, но все пак пред несигурните ти гърди предпочитам сигурната бира.
Благодаря на семейството и на приятелите ми без тях никога нямаше да получа тази награда.
http://dvd.blog.bg/viewpost.php?id=232298