Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2008 02:33 - Имам нужда от помощ!
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 1412 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 28.07.2008 09:31


Приятели,
както може би добре знаете, напоследък се забавлявам с преводи от латински език на текстове от късното средновековие и ренесанса, които не са много популярни сред българската общественост. Това, по някога поставя сложни проблеми пред мен. Превода от един език на друг е сложна, деликатна и шизофренична работа, като най-често написаното на един език по никакъв начин не може да бъде преведено на друг.
За да се убедите в твърдяното, ще ви посоча един много популярен пример, който е познат на всички ни - "Алиса в страната на чудесата" или "Alice"s Adventures in Wonderland" (тук няма да се спирам върху разликата в заглавията). В глава ІІІ, "Свободно надбягване и една дълга история" или "A Caucus Race and a Long Tale" (няма да се спирам и върху това противоречие), се говори:

"Mine is a long and a sad tale!" said the Mouse, turning to Alice, and sighing.
"It is a long tail, certainly," said Alice, looking down with wonder at the Mouse"s tail `but why do you call it sad?"

което намерих преведено на български като:

— Моята история е тъжна и дълга като опашката ми — рече Мишката, извърната към Алиса, и въздъхна.

«Че е дълга опашката й — вярно е — си помисли Алиса, — но защо пък казва, че е тъжна?»

Както може би сами се убедихте проблемът на преводача е бил в играта на думи tale - tail, която няма никакво съответствие на българския език. Честно казано, не мога да съдя Лазар Голдман, тъй като колкото и да разсъждавам не откривам подходящ за българския език вариант (ако някой открива ще бъда истински щастлив да го чуя - съвсем сериозно!). Според скромното ми мнение въпросния текст не може да бъде разбран на друг език освен на английски, а горкия преводач е направил Алиса и Мишката пълни малоумници в нашите български очи (честно, в трети клас когато трябваше да я учим, книгата ми се струваше скучна и безмозъчна дебилщина. Сега, естествено, вече знам, че книгата е великолепна тролщина и като трол - любител я оценявам като guiding light).


Това, да не забравяме, приятели, беше само пример трудностите, с които се сблъсква преводача. Помощта, която търся от вас е във връзка с конкретните ми трудностти, свързани с един текст на Хораций от Падуа. Роден през 1488 умрял 1552. Включва се активно в споровете между католици и протестанти, като пише няколко трактата, от които до нас са достигнали само фрагменти. Най-известния от тях е Minima Maxima Sunt - Christi Crux Est Mea Lux. В него той опитва да опише протестанската и католическата доктрина относно свободната воля, като не противоречащи си и единни. Книгата е отхвърлена и от протестантите и от католиците, които единодушно го обявили за еретик. Умира от коремен тиф, по време на тифната епидемия в Падуа.

С много мъки преведох един пасаж. След това го прочетох и ми се стори, че не откривам никакъв смисъл. Моля кажете откриватели някакъв смисъл в пасажа по-долу или да работя още върху него?

Ако естествено е подчиняващото се на физическите закони, а неестествено е не подчиняващото им се, то тогава мисълта е най-неестественото нещо, което мога да си представя. Никой не може отнапред да каже, какво ще си помисли. Мисълта съществува винаги тук и сега. Някой може да възрази, че споменът е нещо, което връща мисълта на зад, а мечтата, обратно, я избутва на пред. Ще му отговоря, че във фигуративността на твърдението му се крие неговата грешка. Мисълта не е нещо веществено, за да може да се „връща” и „избутва”. Мисълта е процес без физически измерения поради това и не можем да я насочваме – мисълта насочва физиката. Мисълта, на пред или на зад, се развива в настоящето, затова и спомените и мечтите ни са винаги тук и сега в мисълта ни. Големият въпрос обаче е мисълта част от нас ли е? отделно от нас ли е? или ние сме само мисъл?

И така, ако е част от нас – то тогава ние сме наполовина естествени и наполовина неестествени същества;

Ако е отделно от нас – то ние сме изцяло естествени същества, но сме подчинени на нещо неестествено;

Ако ние сме само мисъл -  то тогава сме изцяло неестествени същества.

Като се замисля, мисълта ми подсказва, че първия вариант ме удовлетворява напълно поради това го и приемам...

 

 

П.П.
Благодаря ви предварително, за смислените и ползотворни коментари!


Тагове:   нужда,


Гласувай:
1



1. viovioi - ~V~
28.07.2008 14:15
Аз не се замислям и това е естественото ми състояние.Това ме удоволетворява и за това го приемам.
цитирай
2. baletlnetpepas - Вйовйой - любима моя партьорке до живот
28.07.2008 14:24
Първо искам да ви благодаря за поста, с него доказахте, че наистина съм ви скъп и че ме обичате. Окрили това, коетто смятам за квинтесеенция на написаното от Хораций от Падуа - приема това, което го удовлетворява. Благодаря ви още веднъж за помощта, смятам да поработя още малко върху него, но явно съм на прав път.
Целувам ви - много много!
цитирай
3. kundalini - Интересно.
28.07.2008 15:58
"....затова и спомените и мечтите ни са винаги тук и сега в мисълта ни."!
Но тя "... е отделно от нас – то ние сме изцяло естествени същества, но сме подчинени на нещо неестествено;.." ! От тук идват противоречията у някои човеци( вътрешните противоречия), стремежът към съвършенството и търсене на отговора на кои физични/нефизични закони се подчинява мисълта?Може би предстои да бъдат открити още физични закони, човешкото познание е голямо, но още по-голямо ми се струва незнанието!
Чела съм лекции на Исак Паси(за съжаление не съм била негова студентка), но той говори че човешкото мислене се определя и от езика, на който мислиш!!! Вие имате проблем, че знаете дори един обявен за "мъртъв" език! Не Ви е лесно, сигурно:))), но удоволствието е за нас, да четем!
Поздрави:)))
P.S А колкото до Чарлз Доджсън, то със сигурност е заложил, като математик, този казус с трудно преводимата дума, наистина е бил мноооого отегчен да забавлява с историята децата на декана!:)))
цитирай
4. ahmeddogan - според мен объркването идва от бг език
29.07.2008 11:54
маусът винаги е мишок/мишка т.е. ако бе съобразено мишокът каза и посочи "дългата си история/приказка/бахур, каламбурът би се запазил и пресъздал по великолепен начин!
интересно ни е какво мислят другите блогъри (ки, блогърчета).
цитирай
5. merita - Интересни разсъждения ни предлага ...
31.08.2008 10:45
Интересни разсъждения ни предлага превода ти!Аз съм склонна да приема също първия вариант , че мисълта е част от нас.Приемам , че тя е тук и сега.Друг е въпроса че може да се отнася за минал период и тогава тя се явява като спомен или за бъдещ период , като мечта.Мисълта е лимитирана от нашето познание но не и от към време.Аз съм лаик по тези неща но споделям все пак какво мисля.Поздрав!
цитирай
6. анонимен - Великолепни размисли
31.08.2008 15:34
Човек е човек, защото мисли. Но не винаги разсъждава върху това. Мисълта е подсъзнателна реалност и тя пътува във времето.На това се дъжат и феноменалните способности на някои хора.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 939210
Постинги: 385
Коментари: 3854
Гласове: 4536
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031