Прочетен: 1773 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 08.06.2008 22:12
продължавам моята поредица с откъси на интересни и поучителни размисли, записани на латински език и досега неизвесни на българската общественост.
Този път ви представям малко известния холадски философ Сибоний Маркус. Роден през 1564г в Лелистаад в заможно, калвиниско семейството занимаващо се с търговия. През 1578 бащаму се разозява. Останал без издръжка младия Маркус се записва да учи право и теология в университета на Утрех. На 18 години получава докторска степен по теология, а година по късно е поканен да чете лекции в Айндховен. През1594г. бяга в Париж, след като разгневени негови ученици го заплашили със смърт, ако "...отново дойде и им преподава!".
В Париж Маркус започва да пише дълга поредица от писма, с които да дразни бившите си ученици, както и градската управа на Айндховен. Три години по - късно Сибоний Маркус умира от холера. Негови приятели събират писмата му и ги публикуват в единствения му труд "За живота като цяло" ( Vita similis universum).
Публикувания отказ е от писмото "Приятели, чуйте ме, този път не се шегувам!" от 23.04.1596г.
Всяка дума е означение и всяка дума има значение. Да вземем за пример думите споделям и общувам.
„Споделям” и „Общувам” – някой ще ги нарече синоними. Между тях, обаче, съществува противоположност. При едното деля, а при другото общя[1]. Въпросът ми е: Следва ли нещо от това?”
Следва!
Деля – усещам в думата „деля” нещо свое. Обикновено се разделяш с нещо свое. Нещо, което чувстваш като принадлежно на теб. Винаги се разделяш с части от себе си. Когато делиш има раздяла, а раздялата е винаги лична... съкровенна.... Нещо, което е стояло в частното ти пространство, до което си допускал само себе си. И ето, изведнъж – раздяла, отделяш нещо от себе си, споделяш го с някой друг. Споделянето е блажен акт!. И сексуалното общуване е такъв акт, уважаеми граждани на Айндховен! А защо го отричате и се срамувате от него ще разберете от следващите редове?
Общя – усещям в думата „общо” нещо чуждо. Подхождам към чуждото с известен свян. Все пак, това е нещо чуждо. А когато се докосваш до нещо чуждо винаги съществува страх да не те обвинят, че крадеш. Никой не иска да бъде наречен крадец. Като цяло, когато крадеш не обичаш да го разгласяваш. Срам те е! Нали така приятели, граждани на Айндховен?
Може би поради тази причина предпочитам да споделям, от колкото да общувам. Най - обичам разговорите, при които се споделя, онези с общуването – са ми дисконфортни. Когато деля, обаче, ревнувам. Винаги имам едно на ум, че все пак съм дал нещо мое[2]. Поради този факт, изисквам от получилите го, известно уважение! Уважение към него... и към мен! А уважението...?
О, уважението, граждани на Айндховен, е от сферата на общуването, а не на споделянето. Онова, от което ви е срам. Уважението е срамно! Да държиш да бъдеш уважаван означава да имаш срам от себе си. Но все пак, нима на света съществува човек, който не държи да бъде, поне малко, уважаван от другите?!
Явно всеки го е срам от нещо, дори и вас граждани на Айндховен! Ето затова отричате сексуалното общуване! Призовавам ви обаче да не отричате сексуалното споделяне!
[1] Да, чудесно разбирам, че дума „общя” несъществува, но ако читателят успее да я асоциира с нещо (каквото и да е), то тогава, заедно с него ще сме създали думата „общя”.
[2] И ето тук някъде се поражда идеята за авторското право - бел. преводача
09.06.2008 02:28
В.Балетлентпепасова
09.06.2008 16:56
байдъуей, много ми харесва, че тази категория се появиха твоите преводи от латински :)))
и от други езици срещам също интересни неща...
Благодаря ти за труда, който полагаш !!!