Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2008 18:08 - Превод на защитата на еретика Пиер Рошо, произнесена на съдебния процес срещу Катарите през 1235 г. проведен в френския град Нарбон
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 1042 Коментари: 9 Гласове:
0

Последна промяна: 02.06.2008 22:23


От известно време изучавам латински, което ми позволява да чета интересни съдебни книжа от средновековието. Това пък от своя страна ми позволява, да ги представям на българската общественост и по-специално на вас.
Следващата реч е хубава и разумна, но не помогнала на Пиер Рошо да избегне кладата. Все пак, не може да отречем факта, че в благодарение на този съдебен процес, завършил с изгарянето на Пиер Рошо имаме и тази прекрасна реч. Ако не му се беше случило това, мислите на този забележителен мислител (а според жена му - непрокопсаник, който попаднал на лоши другари) щяха да изчезнат завинаги.


...Питаш ме, ваше величество, да ти разкажа, за това, каква е била нашата църква. Ще ти кажа. Истината търсехме в нашата църква. Събирахме се и си говорехме, кой докъде е стигнал си разказвахме. Деляхме себе си на последователи и на съвършенни. Но да ти кажа, по нищо нямаше да ни различиш. Ние обаче се различавахме. Всеки добре знаеше кой къде е. Защото между последователите и съвършенните стоеше пътя – Неговия път. Всеки от нас беше някъде по него. Съзнавахме кой къде е и никой не се опитваше да лъже другите къде се намира. Беше безсмислено.  Защо да твърдиш, че се намираш някъде другаде, като всички останали знаят къде си. Искренни бяхме, царю, и се чувствахме добре.

Съвършените се оповаваха на Него и това ги правеше безумно смели. Те изцяло бяха излезнали от нашия свят. С нас не ги свързваше нищо освен Любовта. Съвършените, царю, не бяха хора – бяха изпълнени с човечност. Това е някаква обич, като на родителя към детето, но преди каквото и да е разочарование. Нищо друго не ги свързваше с нашия свят. Така, царю, те ни напътстваха, и знай това беше добро напътствие – никой не иска да избяга от такъв господар. Защото гостодарят, царю, напътства. Води те по пътя, нали това означава напътствие. Робуването на такъв господар е спокойствие и сигурност. Ако видиш съвършен, царю, можеш и да го вземеш за луд, но не обикновен луд, а такъв, който не можеш да спреш да слушаш. Разбираш, кой е съвършен. Това е всичко, което мога да ти кажа за съвършените царю.

Трябваше да постоиш сред тях, обаче, и осъзнаваш, че тяхната смелост не се учи, тя е дар божий. Велико успокоение ти носи това прозрение. Освобождава те от тежки окови – оковите, навсяка цена да бъдеш като тях. Свободата да нямаш задължението да бъдеш като тях. Разбираш, царю, че не това е пътя на съвършените. Това знание, царю, е пътуване към съвършенството. Това прозрение те кара да се оповаваш на Него. Тогава забелязваш, че околните започват да се отнасят към теб като със съвършен, но освен това и чудесно да разбираш, че не си съвършен, виждаш всички свои връзки с този свят – децата, къщата, храната, земята, стоката – оставени за всеки случай. Но, Той е милосърден, царю! Не очаква чудеса от теб. Ако, някъде има чудо, то не е от теб, то е от Него. Какво спокойствие носи това усещането - че не правиш чудеса и че никой не очаква от теб да правиш.

Така разбираш мястото си в църквата, царю – някъде по-средата. Понякога повече съвършен, понякога повече последовател. И никой от нас не иска повече от другите. В нашата църква, царю, всеки беше и последовател и съвършен и всеки знаеше кой е последовател и кой съвършен. Основното ни оръжие беше истината. Но царю, не онази вековечна, велика божествена истина, а нашата си, обикновенна човешка истина – искренността. Това ни помагаше да се различаваме без никакви знаци – нямахме корони, или шевици, или златни накити, или специални дрехи. Нямаш нужда от знаци когато си искрен към ближния. Тогава и една риза ти стига. Това те кара, царю, да се чувстваш щастлив. Съвършените, царю, са щастливи, а  по щастието и нещастието човека различава доброто от злото. Свята, царю, е общността, в която се чувстваш щастлив, демонична е, тази която те прави нещастен. Затова мога да ти кажа искрено и без злоба, твоята общност е зла – кара ме да се чувствам нещастен. А знаеш ли защо, царю? Защото ме съдиш. Съдията знае повече. Но, царю, досега неуспя да ми покажеш нещо повече. Ти не си съдия. Въпреки това, всячески се опитваш да ме накараш да те призная за такъв. Това насилие, царю, ме отблъсква от твоята общност и ме прави нещастен – изглежда ми демонична. Единствено от страх, мога да те нарека съдия, царю. Но ще бъда ли искрен с теб?! Неискренността ще ти причини нещастие. Ще се почувстваш зле, защото сам няма да си сигурен в своята истина. А несигурния в истината си, царю, е нещастен. В църквата не се влиза нещастен, в нея няма страх. Църквата, царю, е словото между нас. То трябва да е искрено, за да знаем, кой къде е по Неговия път – между последователите и съвършенните. Аз, царю, не искам да се чувстваш зле, затова съм искрен към теб – ти не знаеш повече от мен и не си ми съдия. Аз не съм от твоята общност. Твоята църква е зла. Тя измъчва членовете си. Питаш ме, как го прави? Всеки от членовете й измъчва другите, защото всички го измъчват – лъжат се един друг. Дори сега да ти призная, че си прав, ще те измъча с това признание. Винаги ще се чувстваш несигурен в правотата си, защото не знаеш, дали не съм го направил от страх. А какво велико мъчение е тази несигурност. Ти най-добре знаеш, царю, къде не си сигурен, а ако твърдиш, че във всичко си сигурен, то тогава си толкова глупав, че не можеш да бъдеш цар. Съдията, царю, не може да бъде несигурен. Тази несигурност ще го накара да сбърка, а какво правосъдие е сбърканото? Не царю, ти не си съдия, ти си човек.

Ето това исках да ти кажа, царю, и да те помоля да ни пуснеш. Не ни преследвай, няма да ти правим зло. Може наистина царството ти да изчезне, властта ти да погине, но това няма да стане по наша, а по божата воля. А ако си толкова сигурен, че грешим, то пак ни пусни. Бог мрази грешните и ще ги унищожи, защото е казано „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени”. Не бъди съдия, царю, не заемай мястото на Бога – грях е. Покай се и се смири. Това е, което исках да ти кажа царю и съм чист пред съвестта си.


 


Мисля си, че е много добър!


Тагове:   град,   превод,   Нарбон,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Не мисля,
02.06.2008 18:15
че това е начинът да се говори на един Цар-Господар. Съвсем заслужено според мен г-н Рошо е бил изгорен на ужасната клада.
цитирай
2. baletlnetpepas - Тлнет
02.06.2008 19:35
вие сте гениално прав! Точно завърших разказа си за това, какво ли си е помислил царя-господаря като са му изтърсили всичко това в лицето.
Той естествено е художествена измислица, но смятам да го публикувам скоро.
цитирай
3. анонимен - Ти мислиш ли,
02.06.2008 20:17
че Тлнет е чел целата тая боза?!
цитирай
4. baletlnetpepas - абсолютно сигурен съм
02.06.2008 20:36
отговорът му беше точен и логичен
цитирай
5. анонимен - не само,че го прочетох, но даже
02.06.2008 20:40
и го препрочетох.
цитирай
6. анонимен - Браво , момчета !
03.06.2008 09:06
Постингите ви стават все по - сериозни и интересни, особено за незнаещи като мен латински...
Тилнет е започнал да чете ;)
Чудесни сте :)))
цитирай
7. ahmeddogan - поантата е
20.06.2008 09:53
че катарите са богомили:) та рошавият еретик си е изпатил заради адезиона към двуализъмът:)
цитирай
8. baletlnetpepas - адезиона?!!!
20.06.2008 17:37
what the fuck is адезиона?!
цитирай
9. анонимен - Хубав пост, браво,
18.07.2008 01:54
хареса ми- истински неща говори божият човек, звучат точно като излети от душа, чиста душа.

подпис: salutary
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 554303
Постинги: 385
Коментари: 3852
Гласове: 4530
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930