Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2008 13:15 - Любовен разказ - 2 (Или любовните неволи на Минчо)
Автор: baletlnetpepas Категория: Други   
Прочетен: 709 Коментари: 4 Гласове:
0



br />br />br />br />Попаднах на този разкав в страницата на семейство колеви. Той е притежава така харесваното в блог.бг чувство за драматизъм и обрат. Не можаш да се сдържа и го публикувам без никакви изменения и дано този, който следи за авторското право ми прости.

Скъпо семейство Колеви,
знаете ли какво ми се случи? Влезнах в вашия сайт и дълго го разглеждах... Бях вдъхновен, реших да пиша... реших да пиша за любовта и за историята на своя живот. Да ви посъветвам какво трябва и какво не трябва. Как да не повторите моите грешки. Писах красиви и дълги изречения, изпитвах изключително удоволствие от това, което правя. И тогава... малко преди да завърша написаното компютъра ми блокира. Сега се чудя, дали да започна да пиша пак? Ами ако някоя сила, не подчиняваща се на рационални обяснения е решила да не дам съветите си, дали няма като някой Сизиф за търкалям напразно камъка си по наклонения склон на хълма, наказан от боговете за непростимите си грехове!
И все пак модерната технология ни е дала едно предимство пред нещаствият Сизиф. Иконка намираща се на tool-бара с форма на дискета. Ако върху него се постави курсора се появява надпис Save. Натискайки го успяваме да измамим боговете.
И така чуйте моята история, чуйте я и сами преценете кой е бил прав и кой крив....

Ако не се беше случило малката злополука с блокиралия ми компютър горните редове никога нямаше да бъдат написани, моето мнение или препоръка щяха да започнат с разказа за любовта.

Любовта, именно тя беше нещото, което почти ми избоде очите когато влезнах във вашия сайт. Дълго я гледах и й се наслаждавах. А тя блика от всеки ред тук. Някъде долу прочетох нещо за нормалното български семейство, с нормалния български апартамент и нормалните български родители. Личеше си, че хората написали тези редове по някакъв начин са искали да принизят чудото, което така и не се е разкрило пред слепите им очи. Можем обаче единствено да съжаляваме тях, защото са слепи и не виждат най-голямата лудост на този свят - Любовта. Не беше ли казал поета:"Там където любовта стои, нормалност всяка забрави".

Не, тук, във вашия семеен сайт, няма нищо нормално - всичко е любов, нормални са само тези които не я виждат, а аз бих допълнил - и нещастни. Точно тази Любов ме накара да пиша... точно тя ме поддържаше в тежкия момент когато гледах как блокиралия ми компютър унищожава целия труд, който бях вложил, точно тя ми даде идеята да натискам Save, за да мога да кажа не всички всичко това!

И така какво знам аз за любовта...
Аз съм на 44 години, леко оплешивяващ и без илюзии
Не такъв бях на 23, когато започна всичко... Тогава таман започнах да оплешивявам, но все още имах илюзии.
На 23 открих Любовта, затворих я в златна клетка, която поставих на остъкления балкон на родителите си (тогава все още живеех при тях). Цели три години се грижех за нея. Тя бе прекрасно създание - сякаш Хафес беше отковал устните й, носът й бе като извивката на Венера, шията и беше като врата на Афродита, гърдите и бяха като ябълките на греховното райско дърво, коремът й беше като дъното на океана, бедрата й бяха като две смокини, пръстите на краката й бяха като десет съвършенства. Гласът й беше леко дрезгав от алкохола и цигарите, но дрезгавостта му беше приятна и мъркаща.
Три години... години на щастие и илюзии. Накрая, след като подписа декларация ме излъга. Каза, че няма да избяга, ако я пусна, но ме излъга. Още същия ден се запозна с някакъв чех и избяга. Неблагодарница, след всичко което направих за нея, тази мръсна, долна, гадна ...(не, няма да кажа тази дума за да не опороча хармонията във вашия сайт) селянка (тази дума поне мога да си я позволя) ме изостави, без да разбере какво съм за нея. А аз живях заради нея, дишах заради нея... Аз... аз съществувах единствено заради нея. Тя дори не разбра как ми струваше цяло състояние (съгласете си остъкляването на балкона /а тогава винкелът беше кът/, клетката и три години закуска, обед и вечеря /обедът беше от първо, второ и трето, а вечерята включваше основно ястие и десерт/, това са много пари!)...

На 26 трябваше да започвам живота си отначало... Бях оплешивял малко повече, но все още имах илюзии. Като за начало отидох в кръчмата и се напих. После ми казаха, че съм се сбил с някакъв тъпанар, нарекъл съм барманката "к...ва", и съм мятал столове по дошлите милиционери (по това време полицай беше мръсна дума, с която се изразяваше потисничеството в западния свят), а докато са ме водили към районното съм псувал случайни минувачи, а на милиционерите съм казал, че ще ги уволня и че не знаят с кого си имат работа, както и че чичо ми е посланик.
Съдията беше много културен човек, нарече всички тези мой действия много учено - непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянията ми били съпроводени със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание са отличавали с изключителен цинизъм и дързост... Бах, какви неща съм успял да направя...
Осъдиха ме ... условно, на 2 години и три месеца с 4 години и шест месеца изпитателен период.
Нищо вече не беше същото, съседите страняха от мен и шушукаха. Почнаха подписка, за да ме изселват. Кварталния ги подкрепи... Изселиха ме село Горно Ябълкаво близо е до Долно Ябълково и в двете села почти нищо не се случваше освен, че открих Любовка.

Тя беше изпратена по специализация и работеше като фелдшер. Любовка отново ми върна вярата и отново ме накара да виждам Любовта. Светът беше толкова красив, толкова изящен. Любовка бе прекрасно създание - сякаш Хафес беше отковал устните й, носът й бе като извивката на Венера, шията и беше като врата на Афродита, гърдите и бяха като ябълките на греховното райско дърво, коремът й беше като дъното на океана, бедрата й бяха като две смокини, пръстите на краката й бяха като десет съвършенства...

Но дойде 10.11.1989г. вече никой не се интересуваше дали съм интерниран - върнах се още по-оплешивял. Любовка емигрира в Германия. А аз пак се напих... и съм се сбил. Нарекъл съм бил някакъв долен комунист (тогава беше модно), а на дошлите полицаи съм крещял, че съм мръсни милиционери. Съдията каза че съм непоправим рецидивист и имам изразена склонност да върша непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред като очевидно основната ми цел е да изразявам явно неуважение към обществото, имам склонност да се съпротивлявам на органите на властта, а освен това съм дързък и циничен.
Всъщност, мисля си, имам тежко пиянство..., както и да е.

Осъдиха ме на една година и три месеца, като приведоха в действие и предишната ми присъда и така получих общо три години е шест месеца...
В затвора срещнах Любо. Той беше добър и нежен към мен. Отнасяше се с разбиране към странностите, които проявявах, а освен това ми каза, че оплешивяването ме прави по - мъжествен. Най-сетне да попадна на хора в този живот... Най-сетне да бъда щастлив. Открих Любо в Любовта. Присъдата ми обаче свърши, а Любо остана (излежава 15 годишна присъда за второ изнасилване, ама той не е виновен, натопили са го, а и е нямал пари да си плати).
Като излязох от затвора реших да започна нов живот. Мъчно ми беше за Любо. Сега като пия винаги пия по едно и за него
Бях на 36... плешив и с илюзии.
Намерих си работа, купих си компютър свързах се в Интернет. Започнах да въртя любов по чата с една бразилка. Никът й беше Love. Всяка нощ влизах в Интернет и си пишех с нея, говорих ме си за любов, другарство и силни чувство. От време на време говорих ме и за циците й. По едно време се усетих, че само за цици й говоря...ама на нея и беше приятно. Каза ми че ме обича и аз и казах, че я обичам. Обещахме си да се видим някой ден. После тя спря да влиза. Търсих я по други те стаи, ама я нямаше. Имаше друга Love но тя беше от Португалия и не искаше да си пише с мен, защото беше влюбена в някакъв холандец
Отчаях се и загубих илюзиите си...

Но ето вашия сайт отново ме накара да разбера любовта. Тя е всичко на този свят. Тя е цветето на живота, тя е смисъла и квинтесенцията на битието.
Благодаря ви!
Ваш нов приятел - Минчо.

Приятели този разказ е пропит от страхотна, неповторима и величествена любов!


Тагове:   неволи,   Минчо,   разказ,


Гласувай:
0
0



1. анонимен - Балетилнетпепас,
23.05.2008 14:28
мерси.
Първо ми се видя много дълго, но се зачетох и го довърших.Надявам се тези поблеми на натрупващите се години да са все още далеч от теб.И любовите да са ти винаги споделени :-)))
Айде, кажи на Берлинче да изтрие днешния си постинг. Не са хубави такива неща...
:-)))
цитирай
2. peperudata - Брех,
23.05.2008 14:33
тоя Минчо е много грамотен затворник:))
цитирай
3. soho - Интересен разказ, но сори не го п...
28.05.2008 12:18
Интересен разказ, но сори не го прочетох до край, бързо се отекчавам...
цитирай
4. baletlnetpepas - Съвремените постижения на психологията
28.05.2008 14:08
бързо могат да ти помогнат с проблемът ти за загуба на концентрация. Опитъй също и амфетамини.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: baletlnetpepas
Категория: Други
Прочетен: 555725
Постинги: 385
Коментари: 3852
Гласове: 4530
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930